Александър Шурбанов

Шурбанов, Александър Владимиров (София, 5.04.1941). Завършва гимназия в София (1958) и английска филология в Софийския университет (1966), като аспирант специализира в Съсекския университет, Великобритания (1967–1968). Над 40 години преподава в катедра „Американистика и англицистика“ към Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет, дългогодишен неин ръководител, професор (от 1995). От 1983 до 1987 е декан на същия факултет. Доктор на филологическите науки с дисертация на тема „Между патоса и иронията. Кристофър Марлоу и зараждането на ренесансовата драма“ (1991). От 1970 до 1971 е лектор по български език, литература и култура в Лондонския университет, от 1979 до 1981 – в Калифорнийския университет в Лос Анджелис, през 2004 преподава в Нюйоркския щатски университет в Олбани, от 2007 до 2012 – в Келцкото висше училище, Полша. Изнасял е лекции в различни чуждестранни академични институции (във Великобритания, Гърция, Индия, САЩ и др.). Участва в множество редакционни и съставителски колегии, в престижни журита и организации, един от учредителите на Съюза на преводачите в България, на Bulgarian Society for British Studies и др. Основен инициатор за създаването през 1991 на Библиотечно-информационния център по британистика и американистика в Софийския университет, активен деец за обогатяването му с книги, дарител на над 1000 тома от личната си библиотека. Англофил, ментор на поколения студенти, поддръжник на международния академичен обмен.

Александър Шурбанов е сред най-високо ценените български интелектуалци: уважаван и като университетски преподавател, и като преводач, и като писател.

В академичните среди Ал. Шурбанов е всепризнат специалист по английска литература и особено по литература от периода на Ренесанса. Неговите над сто научни изследвания (книги, студии, статии) са публикувани на български и английски език в различни държави. Книгата му „Ренесансовият хуманизъм и лириката на Шекспир“ (1980) поставя сонетите на Шекспир в широк културно-исторически контекст, анализира ги и ги определя като „синтез на най-доброто от дългата традиция на ренесансовата сонетна поредица“ и художествена кулминация на усвояването на ренесансовия хуманизъм. Монографията „Между патоса и иронията. Кристофър Марлоу и зараждането на ренесансовата драма“ (1992) изследва цялостно творчеството на Марлоу и процеса на възникване на основните драматически структури в него. През сложното преплитане на патоса и иронията драматическото наследство на Марлоу е разгледано като основа на европейската ренесансова драма. Изследването “Painting Shakespeare Red: An East-European Appropriation” (2001, в съавторство с Бойка Соколова) поставя Шекспир в контекста на източноевропейския (и в частност българския) комунистически период и проследява сложната игра между идеологическата критика и театралната практика. На комбинацията от драматически и лирически елементи в пиесите на Шекспир е посветена книгата му “Shakespeare’s Lyricized Drama” (2010).

В тясна връзка с научните интереси на Ал. Шурбанов са и неговите преводачески предпочитания. Извънредно приносни за българската култура са преводите му на „Кентърбърийски разкази“ от Дж. Чосър (1970), „Изгубеният рай“ от Дж. Милтън (1981), драмите на Кр. Марлоу, Т. Декър, Б. Джонсън, Дж. Уебстър, Т. Мидълтън и У. Роули, събрани в книгата „Театър на английския ренесанс“ (1975) и мн. др. Различни от досега правените са преводите му на четирите големи Шекспирови трагедии (особено широк отзвук предизвиква версията му на прочутата Хамлетова реплика: „Да бъдем или не – това се пита.“). Сред многото му преводи са произведения на А. Конан Дойл, Дж. Дън, С. Т. Колридж, Е. Мичъл, Ф. Сидни, Е. Спенсър, Р. Тагор, Д. Томас, Т. Хюз, П. Б. Шели, Дж. Ъпдайк и мн. др. Пише и огромен брой предговори и бележки към преводни издания.

Александър Шурбанов е автор и на редица поетични и есеистични книги, характеризиращи се с внимание към детайла и философска мисловност. Сред предпочитаните от него теми са наблюдения на природата (растения, животни, картини), аспекти на културата, лични и междуличностни проблеми на човека. Кратките му бележки, миниатюри, „приписки“ го разкриват като майстор на фрагмента, а индийският му дневник „Земята на живата вечност“ (1990) предлага художествено увлекателен пътепис с висока културна информативност и дълбоки философски и социални търсения.

Отличаван от редица институции с престижни награди, сред които: Доктор хонорис кауза на Кентския университет (1990) и на Университета на Съри (1993), Почетен знак със синя лента на Софийския университет (2001), наградата Христо Г. Данов за цялостен принос (2007), Почетен Аскеер (2013), Националната награда за литература и изкуство Гео Милев (2015) и мн. др.

Негови текстове са публикувани на англ., араб., грц., исп., ит., нем., макед., тур., хинди.

Калина Захова

Библиографията е изготвена от Мила Тронкова