Александър Йорданов

Александър Йорданов
Кратка информация
Име Александър Йорданов Александров
Познат катоАлександър Йорданов
Роден
гр. Варна
Жанровеетюди, интервюта, статии, студии, полемики, литературноисторически изследвания, литературноисторически очерци
ИзданияВек 21, Демокрация

Йорданов, Александър Александров (Варна, 13.02.1952). Завършва българска филология във Висшия педагогически институт в Шумен (1976). Работи като журналист и литературен критик на свободна практика (1976–1979). Редовен аспирант в Института за литература към БАН (1979–1982). Защитава докторска дисертация на тема „Литературната критика на българския модернизъм – Димо Кьорчев, Иван Радославов, Гео Милев“ (1985).

Научен сътрудник I степен (1986), доцент (2010) в Института за литература към БАН. Главен редактор на седмичника за политика и култура „Век 21“ (1990–1998) и на електронното издание „Век 21 прес“ (2015). Главен редактор на седмичника за политика, общество и култура „Демокрация“ (2013). Народен представител в VІІ Велико народно събрание (1990–1991). Председател на ХХХVІ Народно събрание (1992–1994) и депутат в XXXVII и XXXVIII Народно събрание от Съюза на демократичните сили.

Председател на Радикалдемократическата партия в България (1993–2000). Депутат в Европейския парламент от Съюза на демократичните сили от 2019. Извънреден и пълномощен посланик в Полша със седалище във Варшава (1998–2001) и едновременно в Литва, Латвия и Естония (1999–2001); в Република Македония (2001–2005). Ръководител на Департамент „Обществени и хуманитарни науки“ в Европейския политехнически университет в Перник (2010–2011).

Книгите на А. Йорданов съчетават обективния, аналитичен подход на академичния стил с образния език; прецизното познаване на емпиричния материал с увлекателно разгръщащата се фабула на литературноисторическите сюжети с техните главни и маргинални герои и произведения. В своите литературоведски изследвания той проследява движението на културните знаци, противопоставянето на художествени направления и естетически кръгове, конфликтите между поколения и личности, компромисите и отстояването на позиции на съвременни и класически писатели в един респектиращ отрязък от време – от края на ХІХ до последните десетилетия на ХХ век. Характерни черти на неговия критически стил са полемичният патос, есеистико-публицистичните коментари, които подчертават личната му позиция.

Заглавието на книгата му „Своечуждият модернизъм“ (1993) се превръща в продуктивен литературоведски термин, който не само механично свързва, а аналитично аргументира липсата на конфликтен сблъсък между традиция и модерност, между родно и чуждо. Прочетена през призмата на своечуждото българската литература на ХХ век се възприема не само като изразяваща спецификата на националната идентичност, но и като носеща универсални послания, не чрез категорично отричане на родното, а чрез полагането му като равностоен естетически модел в европейската култура.

В книгата „Завръщане“ (2006) А. Йорданов изследва както литературноисторическите измерения на българския модернизъм, така и съвременни полемични ситуации. И тук ключовият термин е своечужд, но през неговата оптика той анализира не само естетическата парадигма на модернизма, а и класически реалистични произведения, използва го при демитологизирането на идеологически конотирани поетики или на личностни позиции, опровергава традиционно наложени оценки за автори и произведения. Въпреки подчертано полемичния стил, А. Йорданов очертава обективни творчески портрети, документално реставрира политически и културни ситуации, ценни именно със своята достоверност.

„Самотен и достоен. Професор д-р Константин Гълъбов – живот, творчество, идеи“ (2012) е първото систематично, задълбочено и пълно изследване за Константин Гълъбов като литературен историк, теоретик, писател, есеист, учен. Книгата не е в традиционния смисъл биографичен очерк, тя надмогва този ограничаващ и твърде затворен жанр, създавайки аргументирана концепция за симптоматичните процеси в българската литература през ХХ в. А. Йорданов маркира социално-политическите контекти, в които те се реализират и в това широко, динамично променящо се пространство ситуира не само творчеството на К. Гълъбов, четено максимално изчерпателно, но и основополагащи текстове на Г. Милев, Д. Кьорчев, Ч. Мутафов, И. Радославов, В. Василев и др., които оформят сложната, естетически многозначна картина на литературния процес. Обосновавайки продуктивната среща, но и сблъсъка на различни културологични, философски и екзистенциални позици, авторът изгражда хомогенно интертекстуално поле, в което успешно се използват неограничените възможности и на литературноисторическото, и на документално-биографичното.

Като продължение на последователните научни интереси на А. Йорданов е съставителството (съвместно с акад. Милан Гюрчинов) на сборника „Модернизъм в българската и македонската литература. Сходства и различия“ (2015). Събраните в него научни изследвания предлагат осмислянето на модернизма като европейска ценност в контекста на двете литератури. В тях националната духовна идентичност е анализирана не като самодостатъчна и затворена художествена реалност, а като възможност за съизмерване и диалог с други сродни култури. Сборникът създава отворено интердисциплинарно поле, в което чрез очертаване на общите тенденции и ясно обозначените различия, критично се осмислят наложени културни и научни стереотипи.

Книга „Александър Караманов. Завръщане. Епитафия на една младост“ (2017) за пръв път представя на българските читатели стихотворения, есета и част от дневника на талантливия поет, загинал през 1944, едва на 17 години. В предговора А. Йорданов подчертава силното влияние на българската литература и на сп. „Златорог“ върху творчеството на А. Караманов – по-голяма част, от което е написано на литературен български език.

 

 Елка Трайкова

 

Библиографията е изготвена от Северина Георгиева

Книги от Александър Йорданов

ЗаглавиеЖанровеГодина
С повея на април : Сб. интервюта [с бълг. писатели] / Разговорите води Атанас Свиленовинтервюта1976
Литературната критика на българския модернизъм - Димо Кьорчев, Иван Радославов, Гео Милевдисертации1984
Личности и идеилитературнокритически очерци1986
В сянката на думитеетюди, статии1989
Надеждата срещу безвремиетопублицистика1993
Своечуждият модернизъм : Литературнокрит. изразяване на Димо Кьорчев, Иван Радославов и Гео Милевлитературнокритически очерци1993
Да нарушим Сценария!2006
Завръщане : Конфликти ; В кръга на модерното ; В лабиринта на лявото ; Полемикиполемики2006
Днес е хубав ден!2008
Време за опозиция2008
Д-р Константин Гълъбов като литературен критик : хабилитационен труд за присъждане на научно звание "старши научен сътрудник II степен" по научна специалност 05.04.02 - Българска литература2010
Blogo, ergo sum!2012
Самотен и достоен : проф. д-р Константин Гълъбов - живот, творчество, идеи2012
Изгревът : столичен район "Изгрев" - вчера и днес = The sunrise : Izgrev district of Sofia - in the past and today2014
Триадица : столичен район "Триадица" - вчера и днес = Triaditsa : Triaditsa district of Sofia - in the past and today2014
Зеленият район : столичен район "Витоша" - вчера и днес = The green area : Vitosha District of Sofia - in the past and today2014
Студентски : столичен район "Студентски" - вчера и днес = Studentski : Studentski District of Sofia - in the past and today2017
Средец : столичен район "Средец" - вчера и днес = Sredets : Sredets District of Sofia - in the past and today2019
Патриотични уроци2019