Александър Миланов

Миланов Александров, Александър (с. Овчи кладенец, Ямболска обл., 10.10.1933 – София, 6.05.2006). Завършва гимназия в Ямбол (1952) и руска филология в Софийския университет (1957). Учител в Чирпан (1957–1959), редактор във в. „Народна младеж“ (1959–1960), „Студентска трибуна“ (1962), сп. „Смяна“ (1963–1967, 1969–1978), изд. „Народна младеж“ (1967–1969), „Наука и изкуство“ (1978–1981), „Народна култура“ (1981–1985), заместник главен редактор на сп. „Апропо“ (1985–1991), изпълнителен директор на Фонд „13 века България“ (1995–1996). Член на СБП, СБЖ, СПБ; председател на СПБ (1991–1995). Почетен член на Съюза на унгарските писатели. Член на Комитета за екологична защита на град Русе и на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството (1988), съосновател на Дружеството за подпомагане на бесарабските и таврийските българи „Родолюбец“ (1990).

Поет, преводач, публицист, общественик. Дебютира със стихотворения във в. „Черноморски фронт“ (1951). Първата му книга е сбирката сатирични стихотворения „Анатема“ (1959), заради която е уволнен от работа. По-късно пише и интимна лирика, творби за деца и публицистика, но най-силен отзвук има неговата сатирична поезия. От началото на 50-те години демонстративно насърчавана, сатирата е зорко следена и често санкционирана, така че всяка истински сатирична творба е и акт на гражданска смелост. Затова, първоначално присъединяван към „априлското поколение“, Миланов по-късно и докрай остава извън официозните „априлски“ антологии. Неслучайно мемоаристи погрешно го включват сред писателите бунтари, които не подписват декларацията на СБП против Александър Солженицин (1974). Всъщност той не участва в събитието, тъй като и дълго след това не е член на СБП.

Александър Миланов е сред авторите, публикували и под името на „сборния“ поет Трендафил Акациев.

Сатиричните му стихове, дори когато са в стила на времето, са находчиви и убедителни в автентизма на позициите; отличават се с лекота в инвенциите и с майсторство в стихосложението.

Миланов е високо ценен преводач на поезия (около 30 хиляди стиха): от руски (Ал. Пушкин, С. Чорни, С. Есенин, С. Михалков и др.), немски (Й. Гьоте, Фр. Шилер, Х. Хайне и др.), унгарски (Ш. Петьофи, Л. Наги и др.); негови преводи са включвани в много сборници и антологии.

Автор е на предговори на стихосбирки и поетически сборници, както и на статии по проблемите на българските общности в чужбина.

Негови стихотворения са превеждани на рус., унг., укр., беларус., груз., срб., алб., рум., англ., фр., монг., яп. ез.

Носител е на Държавен орден Кирил и Методий – I степен, включен в Почетния списък на Наградата Ханс Кристиан Андерсен (1990), носител на Наградата на СПБ за принос в обогатяването на българската култура с високохудожествени творби от световната литература (2006), на почетен медал Иван Вазов на Държавната агенция за българите в чужбина и др.

Нина Иванова

Библиографията е изготвена от Нина Зафирова