Анна Каменова

Анна Каменова (псевд. на Анна Михайлова Стайнова) (Пловдив, 31.12.1894 – София, 1.08.1982). Дъщеря на Михаил Маджаров – известен политик, публицист, преводач, главен редактор на в. „Мир“. През 1895 семейството ѝ се премества в София. Завърша гимназия в София (1913) и по-късно записва право в Софийския университет (1916), но не завършва висшето си образование. Посещава лекции по литература в Лондон (1913) и Петербург (1915) по времето, когато баща ѝ е пълномощен министър. През 1919 се омъжва за акад. Петко Стайнов – дипломат, юрист и преподавател по административно право. Домът им на ул. „Славянска“ 22 е притегателен културен център за срещи на тогавашната интелигенция: Б. Пенев, Ел. Багряна, Вл. Василев, Ив. Милев, С. Скитник, К. Константинов, Ч. Мутафов, Н. Лилиев, А. Каралийчев, Д. Габе и др. Тук са провеждани и някои от сбирките на Клуба на българските писателки. През 1944 домът им е бомбардиран двукратно, загиват нейните баща, майка, сестра, племенникът ѝ Петко Войников и съпругата му Александра Пундева-Войникова, унищожена е голяма част от библиотеката и архивите на писателката.

Анна Каменова е член на Секретариата на Съюза на българските писатели (1930), член на българския ПЕН-клуб (1930), секретар (1938) и председател на клуба (1967–1971), член на редакционната колегия на в. „Литературен фронт“ (1944–1956), член на Управителния съвет на Общонародния комитет за българо-съветската дружба (1950), член на Управителния съвет на Комитета на българските жени (1954–1960). Заминава за Франция (1934–1935) със съпруга си в качеството му на пълномощен министър. През 1940 е един от културните дейци, които се обявяват срещу депортирането на евреите извън България. През 1944, като преводач от английски, пътува до Москва с делегация за сключване на примирие, ръководена от министъра на външните работи П. Стайнов.

Участва в различни национални и международни форуми и конгреси – през 1938 е в Прага на конгрес на международните ПЕН-клубове и в Стокхолм, където заедно с Н. Фурнаджиев са делегати на българския ПЕН-клуб, а през 1945 посещава Брюксел на среща на европейските писателки и Белград на международна среща на писателите. Присъства на Световния конгрес на майките в Лозана (1955), взема участие в IV конгрес на Международната демократична федерация на жените във Виена (1958). През 1965, по повод 100-годишнината от рождението на индийския писател и философ Рабиндранат Тагор, е поканена в Калкута. През 60-те и 70-те покрай участията си в международните конгреси на ПЕН-клубовете посещава още много световни градове и се запознава с известни писатели като А. Притъм, К. Федин, У. Сароян, А. Зегерс, И. Еренбург, М. Лундемис, Е. Олби и др.

Първата публикация на А. Каменова е статията „Тържеството на славянството“ (1919) във в. „Мир“. Занимава се активно с литературна, публицистична и обществена дейност. Редовен сътрудник е на сп. „Златорог“, където публикува пътеписи, разкази, есета, рецензии за художествени произведения, отзиви за различни културни събития, творчески портрети. Завежда рубриката „През световния прозорец“ (1924–1929) във в. „Свободна реч“. През 20-те и 30-те години печата разнообразни материали във водещи издания за литература и култура, в списанията „Златорог“, „Съвременник“, „Философски преглед“ и във вестниците „Женски глас“, „Свободна реч“, „Вестник на жената“. Дебютният ѝ роман „Харитининият грях“ (1930), в който за първи път се появява измисленият от съпруга ѝ псевдоним Каменова, претърпява няколко издания и превода. По-известна е като авторка на романи, пътеписи, очерци и разкази за деца, но трите ѝ запазени поетически тетрадки (1913–1915) в Държавна агенция „Архиви“ (ф. 118 К, оп. 1) разкриват още едно нейно творческо лице – на поетеса, чиито поетични опити са и първите ѝ литературни творби, в които се разкрива нейната чувствителност и силна индивидуалност.

Белетристиката на А. Каменова улавя проблема за новото място на жената в обществения и културния живот, за разчупването на традиционния консервативен мироглед под влияние на модернизацията в изкуството и обществено-политическите промени след Първата световна война. Не само главните, но и епизодичните женски образи в романите ѝ „Харитининият грях“, „Градът е същият“ (1933) и „Пет момичета“ (1938) са личности, които се открояват с психологизирани портрети, показани в сложно взаимодействие с действителността. В прозаичното си творчество А. Каменова изразява своите философски хуманистични възгледи върху политическите проекти, съчетава сюжетната линия с поетическа стилизация, стилова кохерентност и вътрешна убедителност. До голяма степен творчеството ѝ е обвързано с идеята за „родно изкуство“ и характерните похвати на митологизация и декоративна стилизация, с жанра на модерната идилия.

Писателката печели множество национални награди за литература – през 1954 и 1959 е наградена с орден Червено знаме на труда, през 1963 – с орден Кирил и Методий, II степен, през 1964 получава орден Народна република България, III степен, през 1975 става Народен деятел на културата.

Превежда детските книги „Чичо Томовата колиба“ (1956) от Х. Б. Стоу и „Вълшебникът от Оз“ (1967) от Л. Ф. Баум.

Други псевд.: Ан. Кам, Ан. К., А. К.

Андриана Спасова

Библиографията е изготвена от Северина Георгиева