Бойко Ламбовски

Ламбовски, Бойко Панов (София, 13.03.1960). Завършва Френската езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ в София (1979) и Литературния институт „Максим Горки“ в Москва (1987). Работи в Съюза на българските писатели, в Централния студентски дом на културата, бил е директор на Центъра за книгата към Министерството на културата, завежда отдел „Култура“ във в. „Сега“. Председател на българския ПЕН-център от 2013 до 2019. Водещ на предаването „Гласът на времето“ по програма „Христо Ботев“ на БНР. Бойко Ламбовски и Мирела Иванова са създатели на поетическото общество „Петък 13“ и водещи на телевизионните предавания „Петък 13“ и „Остров за блажени“ по БНТ (1994–1998).

Бойко Ламбовски е поет, публицист, есеист и преводач. Публикува в списанията „Везни“, „Пламък“, „Език и литература“ и във вестниците „Литературен глас“, „Литературен форум“, „Литературен вестник“, „Култура“. Дебютната му публикация е стихотворението „Лъвска победа“ във в. „Пулс“ (1979).

Ламбовски е автор на стихосбирки, на сборници с есета, публицистика и фейлетони, на разкази и детски коледни приказки. Открояващите се теми в творчеството му са свободата, любовта, времето и войната. В поетическия му език доминират ярка образност, радикалност на изказа, специфична лексика и самобитност. Отличителни белези на стиховете му са абсурдистки и метафизични елементи, библейски образи, контрастност, интертекстуалност и различни нива на ирония. Авторът има афинитет към пресъздаване на различни времеви периоди от историята на човечеството в произведенията си. В стихосбирките си изгражда темата за любовта винаги като интензивно чувство, което по екзотичен начин е преплетено със смъртта – така поетът прави оригинален самобитен прочит на темата за вечната връзка между Ерос и Танатос. Друга важна характеристика за творчеството му са лирическите персонажи, които той създава – част от парадигмата на „хората в ъгъла“ или маргиналните хора, подложени на пренебрегване и унижения.

Сред авторите, повлияли на изграждането на Ламбовски като творец, са Кнут Хамсун, Йосиф Бродски, Велимир Хлебников, Николай Гумильов. Важна част от творческия му профил е преводаческата му работа. Превежда от френски и руски език произведения на Робер Деснос, Жан дьо Лафонтен, Андрей Вознесенски, Николай Гумильов, Велимир Хлебников, Йосиф Бродски.

Носител на наградите Владимир Башев за дебютната му стихосбирка „Вестоносец“ (1986), Гео Милев за принос в съвременното изкуство (1997), Дървена роза за стихосбирката „Ален декаданс“ (1991), награда на Съюза на българските писатели за публицистика за книгата му „Глупак в подлеза на света“ (2007), специалната награда за поезия на Портал „Култура“ (2020), Голямата награда за литература на Софийския университет (2021).

Негови творби са преведени на англ., итал., нем., пол., рус., срб., фр., чеш. и др. езици.

Боряна Владимирова