Васил Сотиров

Сотиров, Васил Сотиров (София, 31.05.1947). Роден в семейство на художници. Завършва Френската езикова гимназия в София (1966), следва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работи като редактор в главна редакция „Хумор, сатира и забава“ на Българското национално радио (1971–1979), в сп. „Карикатура“ (1984–1988), в Студията за анимационни филми „София“ и вестниците „Пардон“, „Дума“ и „Република“. Член е на Съюза на българските писатели.

Поет, белетрист, драматург, сценарист, сатирик, автор на стихотворения за деца и на епиграми, преводач. Поезията му се отличава с търсена яснота и директност на изказа. Пристрастието към етическата проблематика и афинитетът към актуалното обединяват творчеството на Сотиров в цялата му многожанровост. Стилистиката на сатирата му се откроява с усет към детайла, а тематично текстовете му са доминирани от остра критичност към пошлото и недостойното – и в живота на обществото, и в битието на индивида. Актуален до злободневност, но без да изпуска от поглед „вечните проблеми“ и високия критерий на нравственото, Сотиров създава обемисто творчество – от разказите в сборника „Лъвовете никога не плачат“ (1981) и стиховете от „Убийство на щурец“ (1982) и „Смъртен скок“ (1989) до по-късните поетически книги „45 стихотворения стигат“ (1993) и „Душата на компанията“ (2004).

Превежда от френски език книги на Рьоне Депестр, Давид Диоп, Раймон Кьоно, Франсоа Вийон, Леополд Седар Сенгор. Преводите му на „Стихотворения“ от Вийон и на „Упражнения по стил“ от Кьоно стават култови за българската четяща среда от края на ХХ – началото на XXI в. Съставител и преводач е и на книгата на виетнамския поет То Хиу „Запомнете моите думи“ (1981).

Васил Сотиров е носител на наградите: „Сребърна фурма“ за хумористичен разказ – Бордигера, Италия (1977); „Южна пролет“ за дебютна стихосбирка (1983); „Сребърен МладЕж“ (1981) и „Златен МладЕж“ (1986) за хумористични разкази – международен конкурс „Алеко“, София; „Ламар“ за поезия (1990); Наградата на Съюза на преводачите в България (1993); „Златен плакет“ за сатира в III национален поетически конкурс „За един по-човечен свят“ (2003); „Елин Пелин“ за разказ (2007); „Каунь“ за проза (2008); наградата за хумор и сатира „Райко Алексиев“ (2008); Годишната литературна награда на СБП за поезия (2013); „Каунь“ за поезия (2015); Първа награда на Национален поетически конкурс „В полите на Витоша“ (2016); Годишната награда на СБП за детска литература (2016); „Христо Г. Данов“ за издание за деца (2017) и др.

Елка Димитрова

Библиографията е изготвена от Нина Зафирова (Книги от ... и Книги за ... )