Върбан Стаматов

Стаматов, Върбан Василев (Велико Търново, 27.05.1924 – София, 23.11.1998). Рано остава сирак без баща. Майка му е учителка и с трудности и лишения отглежда трите си деца. Стаматов завършва гимназия във Варна (1943). Следва медицина и философия в Софийския университет. В последния стадий на Втората световна война е на фронта като военен кореспондент.

Работи като журналист и редактор – във в. „Изгрев“ и „Вечерни новини“ (1945–1951), в. „Литературен фронт“ (1952–1956), в. „Народна култура“ (1956–1957). През 1961–1975 е зам. главен редактор на сп. „Пламък“. Редактор в издателствата „Български писател“ и „Георги Бакалов“ – Варна (1971–1975). Завежда отдел „Белетристика“ в изд. „Български писател“ (1977–1986). Бил е председател на Дружеството на българските писатели (към СБП) във Варна (1971–1975). Работи на корабите на Българския морски флот и „Океански риболов“. Голяма част от живота си прекарва в София, но твори и в Сопот и Ахтопол.

Започва да печата разкази и репортажи във в. „Изгрев“ през 1945. Първата му рецензия излиза също на страниците на в. „Изгрев“ през (1946, № 623) и е за пиесата „Машенка“ на Ал. Афиногенов на сцената на „Народния театър“.

Морската тематика заема основно място в творчеството му. Събира впечатления, плавайки с корабите на търговския и риболовния флот. Посещава много страни: Армения, Германия, Гърция, Египет, Индонезия, Италия, Китай, Полша, САЩ, Сомалия, Унгария, Франция, Япония. Стига до Северния полярен кръг. Автор е на проза – разкази, романи, повести. Морето го обсебва изцяло. То се превръща в символ на човешката свобода, но и на житейските премеждия. Репортажният стил придава повече достоверност на разказаното. Привличат го съвременни психологически и социални проблеми. Героите му са мъжествени, силни и честни, подложени нерядко на тежки изпитания. Изповедният тон придава на прозата му повече лиричност и я доближава до читателя. В някои от творбите му е отразена антифашистката борба. Историята се осмисля чрез морето и въздействието му върху живота и съдбата на народа.

Негови произведения са преведени на латв., пол. и рус. ез.

Емилия Алексиева

Библиографията е изготвена от Мила Тронкова