Георги Караиванов

Караиванов, Георги Иванов (Кюстендил, 25.03.1897 – София, 28.03.1985). Израства в семейството на народен учител. Завършва гимназия (1915) и право в Софийския университет (1924). От 1924 работи като юрисконсулт във Военно-издателския фонд, по-късно преименуван в Държавно военно издателство. Редактор е на детския вестник „Мъничък свят“ (1927–1928) и на детската библиотека „Гнездо“ (1942–1943). Сътрудничи на седем детски издания до 1944. Участва в сборника „Мост“ (1923) заедно с Атанас Далчев и Димитър Пантелеев. Секретар на СБП (1934–1944). Един от авторите на „История на Съюза на българските писатели 1913–1944“ (заедно с Георги Дръндаров, Никола Атанасов и Христо Ц. Борина, 2003).

Георги Караиванов е автор на стихове, разкази, комедии, исторически повести и романи, пиеси за деца. Започва да пише още като гимназист. Първите му творби са публикувани във вестниците: „Барабан“, „Българан“, „Смях и сълзи“. Сътрудничи със стихове на в. „Пряпорец“, „Факел“, „Глобус“, „Вестник на жената“, както и на списанията „Сила“, „Хиперион“, „Жената днес“, „Детска радост“. Част от публикуваните в пресата творби събира и издава в първата си стихосбирка „Път“ (1923). През 1925 излиза втората му поетическа книга „Анатема“. Вероятно драматичните политически събития от 20-те години на ХХ в. се отразяват на светогледа на автора. Доминира драматичното, депримиращото, дори апокалиптично светоусещане, за което красноречиво говорят заглавията на някои от творбите: „Прокажен“, „Вампир“, „Чума“, „Градушка“. Тези настроения, предадени чрез образите на кошмарните видения, продължават и в следващата книга на Г. Караиванов със стихотворения за възрастни – „Иманяри“ (1926), в творби като „Каин“, „Сън“, „Вампири“, „Смърт“. В тях отекват образни детайли, митологични и символни фрагменти, които може да се идентифицират с познатия поетически език след септемврийските събития от 1923.

Георги Караиванов има заслуги и за развитието на детско-юношеската литература. Твори във всички жанрове на литературата за деца; пише както за най-малките, така и за подрастващите: залъгалки, стихотворения, разкази, повести, романи. В творбите му за деца се гради различен, в емоционално отношение полярен на произведенията му за възрастни художествен свят – светъл, жизнерадостен, в който чрез играта си детето се превръща в непрестанен негов откривател. Тази представа за особеното „всемогъщество“ на детето е продиктувана от идеята за неразривната му връзка със света наоколо. То има сетива за природата, сезоните, животните. Караиванов твори в утвърдените като класически традиции на българската детска литература, която мисли детето като създател на свой свят, който пренарежда света на възрастните. Автор е на исторически разкази и романи за деца: „Перущица, гнездо на герои“ (1960), „Юнашка майка. Роман за баба Тонка“ (1962, 1969, 1976), „Шепот на борове“ (исторически разкази, 1984) и др. Творбите му с историческа тематика се нареждат сред най-добрите постижения и образци в българската историческа проза. Караиванов създава убедителни фабули и характери, чрез които децата и юношите се запознават и вълнуват от историческото минало, от патриотизма и героизма, от светлите идеали на възрожденските герои. Идеи, които оформят младия човек в дух на креативност.

Георги Караиванов е носител на орден Народна република България, III степен (1977).

Псевд.: Жоро, Галюша, Марта Славеева

                                                                                                            Росица Чернокожева

Библиографията е изготвена от Северина Георгиева