Георги Данаилов
Кратка информация | |
---|---|
Име | Георги Христов Данаилов |
Роден | гр. София |
Починал | гр. София |
Жанрове | мемоари, пиеси, разкази, сценарии, фейлетони |
Издания | Вечерни новини, Народна младеж, Орбита, Отечествен фронт, Космос, Поглед |
Данаилов, Георги Христов (София, 8.01.1936 – София, 8.03.2017). Наследник e на стар свищовски род – внук на известния български учен, общественик и политик акад. Георги Тодоров Данаилов и правнук на Марко Балабанов – първия външен министър на България след Освобождението. Семейството на Г. Данаилов е интернирано от София в Свищов през 1950. Бъдещият писател завършва гимназия в Плевен (1954) и химия и физика в Софийския университет (1960). Работи като учител по химия, завежда заводска лаборатория в Свищов (1960–1963), асистент е в Катедрата по органична и обща химия във ВХТИ София (1963–1976). От 1976 e драматург в театър „Сълза и смях“. От 1993 до 1995 е председател на Агенцията за българите в чужбина.
Белетрист, драматург, киносценарист, Г. Данаилов започва да пише в студентските си години. Първата му публикация е фейлетонът „Възелът“, публикуван във в. „Отечествен фронт“ (1953, № 2598). През 60-те и 70-те години на ХХ в. печата във вестниците „Народна младеж“ и „Вечерни новини“. Постоянен сътрудник на списанията „Наука и техника“ и „Космос“, на вестниците „Орбита“ и „Поглед“ като научен наблюдател и автор на научно-популярни статии. Автор е на над 30 книги – романи, сборници с разкази, и на 25 пиеси. Премиерата на първата му пиеса – „Краят остава за вас“, е през 1975 и веднага привлича вниманието на критиката с находчивия си сюжет и умела драматургична постройка. Втората му пиеса – „Съдията и жълтата роза“, обаче предизвиква скандал. Писателят е обвинен в антипартийност с поставянето на глобални проблеми от обществен и морален характер – като темите за техниката и прогреса, за мира и войната, за компромисите и удобствата в живота на съвременника.
Пиесите и сценариите на драматурга на съвременна тема се отнасят към т.нар. драматургия на ежедневието. Твърде често повод за написване им е действителен случай, чрез който авторът прави значими социални обобщения. Например пиесата му „Есента на един следовател“, реализирана и като игрален филм, повдига проблема за корупцията във висшите сфери на властта в малко провинциално градче, с който се залавя млад следовател. Разследването на истината е път, осеян с препятствия, с компромиси, със страхове и проблеми, които разкриват социалния и морален облик на властниците от времето на зрелия социализъм у нас. Развитието на действието в драматургията на писателя обикновено изследва психологическите и социалните мотиви в поведението на персонажите, които излизат извън рамките на общоприетия морал. Тези своеобразни аутсайдери не са герои в класическия смисъл на понятието – тяхната изключителност е преди всичко във верността към собствените им нравствени принципи. Но патетично- героичната поза им е чужда. Те защитават своята истина, воювайки с оръжието на интелекта, хапливата реплика, иронията, чувството за хумор. Успехът на пиесите на Данаилов се определя от умението му да строи лек, жив, жизненодостоверен, остроумен диалог и динамичен сюжет, да съчетава реалистичните и комедийно-сатирични елементи в изграждането на образите.
Интересът на драматурга към личностните мотивации за действие остава неизменен и в историческите пиеси, изградени върху документална основа. Пиесата „Господин Балкански“ и книгата „До Чикаго и назад – сто години по –късно“ го разкриват като проницателен изследовател на устойчиви черти на националната психология, който съчетава острата критичност на наблюдателя с авторската самоирония. Есетата и мемоарните му книги „Къща отвъд света“, „Зимникът на рая“, „Доколкото си спомням“ и др. реконструират българското като архиразказ и съвременен поглед към настоящето, като манталитет и народопсихология, наситени със специфичния хумор на писателя, с ирония и тъга по паденията и възходите на човешкото.
Георги Данаилов е автор на редица сценарии за филми: „Деца играят вън“ (1971), „При никого“ (1975), „Хирурзи“ (1977), „Почти любовна история“ (1980), „Забравете този случай“ (1985, съвм. с Красимир Спасов), „За къде пътувате?“ (1986), „А сега накъде?“ и „А днес накъде?“ (2007) – трите заедно с Рангел Вълчанов, „Лагерът“ (1990, съвм. с Георги Дюлгеров) и др. Носител е на международни награди за кино в Кан, Москва, Техеран, Сан Себастиан. Получава и редица награди за литература и телевизионен театър: първо място в международния конкурс Русо в Париж (1997), статуетката Аполон Токсофорос на Аполония 2002, наградата София (2002), почетен гражданин на Свищов (2002), наградите Стоян Михайловски (2003), Чудомир и Петко Р. Славейков (за цялостно творчество).
Пиеси на Данаилов са играни в Москва, Ленинград, Ческе Будейовице, Бърно, Братислава, Варшава, Тбилиси, Ереван. Негови книги и сценарии са превеждани на арм., грц., кит., нем., пол., рум., рус., словен., словаш. и др. ез.
Мариета Иванова-Гиргинова, Светлана Байчинска
Библиографията е изготвена от Аделина Германова
Книги от Георги Данаилов
Заглавие | Жанрове | Година |
---|---|---|
Деца играят вън : Повест [за деца] | повести | 1970 (1986, 2000, 2011, 2019) |
При никого : Повест [за юноши] | повести | 1973 |
Несериозна комедия : Пиеса | пиеси | 1977 |
Съдията и жълтата роза : Пиеса | пиеси | 1977 |
Краят остава за вас : Пиеса в 2 ч. | пиеси | 1979 |
Несериозна комедия : Пиеса | пиеси | 1980 |
Докле е младост : Пиеса | пиеси | 1982 |
Убийството на Моцарт : [Размисли за възпитанието] | повести | 1982 (2000, 2003) |
Солунските съзаклятници : Пиеса | пиеси | 1983 |
Господин Балкански : Пиеса | пиеси | 1985 |
Деца играят вън : [Повест за деца]; Убийството на Моцарт : [Размисли за възпитанието]. | повести | 1986 |
Една калория нежност : Пиеса | пиеси | 1986 |
Крадецът на тролейбуси : Пиеса | пиеси | 1987 |
До Чикаго и назад – сто години по-късно : [Пътепис] : Ч. 1 – | пътеписи | 1990 (1992, 2003) |
Почивка преди Рая : Пиеса | пиеси | 1990 |
Спомени за градския идиот : [Есета, очерци, разкази] | есета, очерци, разкази | 1993 |
Къща отвъд света | есета | 1996 (2003, 2019) |
За Жан-Жак Русо и други глупости : [Есета] | есета | 1997 |
Очите на другите : [Разкази] | разкази | 1999 |
Доколкото си спомням | мемоари | 2002 |
Весела книга за българския народ | 2004 | |
За Русо и градските идиоти; Убийството на Моцарт | повести | 2004 |
Dom na skraju swiata / Przekl. Magdalena Lubanska. – Warszawa | есета | 2005 |
Зимникът на рая | публицистика, документалистика | 2007 |
Ein Haus jenseits der Welt / Aus dem Bulg. von Ines Sebesta. – Klagenfurt [и др.] | есета | 2007 |
Мемоарите на едно жълто паве | 2009 | |
Избрани пиеси [Съдържа: Съдята и жълтата роза; Есента на един следовател; Солунските съзаклятници; Господин Балкански; Крадецът на тролейбуси; Една калория нежност; Почивка преди рая; Случаят Адонис] | пиеси | 2010 |
Цената на безсмислието | 2012 | |
Към никъде | есета | 2015 |