Георги Данаилов

Георги Данаилов; Държател: Институт за литература
Кратка информация
Име Георги Христов Данаилов
Роден
гр. София
Починал
гр. София
Жанровемемоари, пиеси, разкази, сценарии, фейлетони
ИзданияВечерни новини, Народна младеж, Орбита, Отечествен фронт, Космос, Поглед

Данаилов, Георги Христов (София, 8.01.1936 – София, 8.03.2017). Наследник e на стар свищовски род – внук на известния български учен, общественик и политик акад. Георги Тодоров Данаилов и правнук на Марко Балабанов – първия външен министър на България след Освобождението. Семейството на Г. Данаилов е интернирано от София в Свищов през 1950. Бъдещият писател завършва гимназия в Плевен (1954) и химия и физика в Софийския университет (1960). Работи като учител по химия, завежда заводска лаборатория в Свищов (1960–1963), асистент е в Катедрата по органична и обща химия във ВХТИ София (1963–1976). От 1976 e драматург в театър „Сълза и смях“. От 1993 до 1995 е председател на Агенцията за българите в чужбина.

Белетрист, драматург, киносценарист, Г. Данаилов започва да пише в студентските си години. Първата му публикация е фейлетонът „Възелът“, публикуван във в. „Отечествен фронт“ (1953, № 2598). През 60-те и 70-те години на ХХ в. печата във вестниците „Народна младеж“ и „Вечерни новини“. Постоянен сътрудник на списанията „Наука и техника“ и „Космос“, на вестниците „Орбита“ и „Поглед“ като научен наблюдател и автор на научно-популярни статии. Автор е на над 30 книги – романи, сборници с разкази, и на 25 пиеси. Премиерата на първата му пиеса – „Краят остава за вас“, е през 1975 и веднага привлича вниманието на критиката с находчивия си сюжет и умела драматургична постройка. Втората му пиеса – „Съдията и жълтата роза“, обаче предизвиква скандал. Писателят е обвинен в антипартийност с поставянето на глобални проблеми от обществен и морален характер – като темите за техниката и прогреса, за мира и войната, за компромисите и удобствата в живота на съвременника.

Пиесите и сценариите на драматурга на съвременна тема се отнасят към т.нар. драматургия на ежедневието. Твърде често повод за написване им е действителен случай, чрез който авторът прави значими социални обобщения. Например пиесата му „Есента на един следовател“, реализирана и като игрален филм, повдига проблема за корупцията във висшите сфери на властта в малко провинциално градче, с който се залавя млад следовател. Разследването на истината е път, осеян с препятствия, с компромиси, със страхове и проблеми, които разкриват социалния и морален облик на властниците от времето на зрелия социализъм у нас. Развитието на действието в драматургията на писателя обикновено изследва психологическите и социалните мотиви в поведението на персонажите, които излизат извън рамките на общоприетия морал. Тези своеобразни аутсайдери не са герои в класическия смисъл на понятието – тяхната изключителност е преди всичко във верността към собствените им нравствени принципи. Но патетично- героичната поза им е чужда. Те защитават своята истина, воювайки с оръжието на интелекта, хапливата реплика, иронията, чувството за хумор. Успехът на пиесите на Данаилов се определя от умението му да строи лек, жив, жизненодостоверен, остроумен диалог и динамичен сюжет, да съчетава реалистичните и комедийно-сатирични елементи в изграждането на образите.

Интересът на драматурга към личностните мотивации за действие остава неизменен и в историческите пиеси, изградени върху документална основа. Пиесата „Господин Балкански“ и книгата „До Чикаго и назад – сто години по –късно“ го разкриват като проницателен изследовател на устойчиви черти на националната психология, който съчетава острата критичност на наблюдателя с авторската самоирония. Есетата и мемоарните му книги „Къща отвъд света“, „Зимникът на рая“, „Доколкото си спомням“ и др. реконструират българското като архиразказ и съвременен поглед към настоящето, като манталитет и народопсихология, наситени със специфичния хумор на писателя, с ирония и тъга по паденията и възходите на човешкото.

Георги Данаилов е автор на редица сценарии за филми: „Деца играят вън“ (1971), „При никого“ (1975), „Хирурзи“ (1977), „Почти любовна история“ (1980), „Забравете този случай“ (1985, съвм. с Красимир Спасов), „За къде пътувате?“ (1986), „А сега накъде?“ и „А днес накъде?“ (2007) – трите заедно с Рангел Вълчанов, „Лагерът“ (1990, съвм. с Георги Дюлгеров) и др. Носител е на международни награди за кино в Кан, Москва, Техеран, Сан Себастиан. Получава и редица награди за литература и телевизионен театър: първо място в международния конкурс Русо в Париж (1997), статуетката Аполон Токсофорос на Аполония 2002, наградата София (2002), почетен гражданин на Свищов (2002), наградите Стоян Михайловски (2003), Чудомир и Петко Р. Славейков (за цялостно творчество).

Пиеси на Данаилов са играни в Москва, Ленинград, Ческе Будейовице, Бърно, Братислава, Варшава, Тбилиси, Ереван. Негови книги и сценарии са превеждани на арм., грц., кит., нем., пол., рум., рус., словен., словаш. и др. ез.

 

Мариета Иванова-Гиргинова, Светлана Байчинска

 

Библиографията е изготвена от Аделина Германова

Книги от Георги Данаилов

ЗаглавиеЖанровеГодина
Деца играят вън : Повест [за деца] повести1970 (1986, 2000, 2011, 2019)
При никого : Повест [за юноши]повести1973
Несериозна комедия : Пиесапиеси1977
Съдията и жълтата роза : Пиесапиеси1977
Краят остава за вас : Пиеса в 2 ч.пиеси1979
Несериозна комедия : Пиесапиеси1980
Докле е младост : Пиесапиеси1982
Убийството на Моцарт : [Размисли за възпитанието]повести1982 (2000, 2003)
Солунските съзаклятници : Пиесапиеси1983
Господин Балкански : Пиесапиеси1985
Деца играят вън : [Повест за деца]; Убийството на Моцарт : [Размисли за възпитанието].повести1986
Една калория нежност : Пиесапиеси1986
Крадецът на тролейбуси : Пиесапиеси1987
До Чикаго и назад – сто години по-късно : [Пътепис] : Ч. 1 –пътеписи1990 (1992, 2003)
Почивка преди Рая : Пиесапиеси1990
Спомени за градския идиот : [Есета, очерци, разкази]есета, очерци, разкази1993
Къща отвъд светаесета1996 (2003, 2019)
За Жан-Жак Русо и други глупости : [Есета]есета1997
Очите на другите : [Разкази]разкази1999
Доколкото си спомняммемоари2002
Весела книга за българския народ2004
За Русо и градските идиоти; Убийството на Моцартповести2004
Dom na skraju swiata / Przekl. Magdalena Lubanska. – Warszawaесета2005
Зимникът на раяпублицистика, документалистика2007
Ein Haus jenseits der Welt / Aus dem Bulg. von Ines Sebesta. – Klagenfurt [и др.]есета2007
Мемоарите на едно жълто паве2009
Избрани пиеси [Съдържа: Съдята и жълтата роза; Есента на един следовател; Солунските съзаклятници; Господин Балкански; Крадецът на тролейбуси; Една калория нежност; Почивка преди рая; Случаят Адонис]пиеси2010
Цената на безсмислието2012
Към никъдеесета2015