Георги Мицков

Мицков, Георги Христов (Пазарджик, 3.04.1921 – Горна Оряховица, 2.05.2002). Завършва класическата гимназия в София (1941) и романска филология в Софийски университет (1948). Син на деец на ВМРО, завършил живота си в емиграция. Заради потеклото си и като франкофил е репресиран от тоталитарната власт; бил е в затвора и в лагера „Богданов дол“. Работник в „Лесопаркове“ – Витоша (1953–1972). С литературна дейност се занимава от ученическите си години, но комунистическата цензура дълго не го допуска до печата. Започва да публикува към края на 60-те години – предимно превод на поезия и рецензии, по-рядко оригинална поезия, в сп. „Септември“, „Пламък“, „Простори“, в. „Литературен фронт“. От 1957 е кореспондент на белгийското сп. „Centre des etudes poetiques“, от 1960 – постоянен член-жури на Фондацията „Biennales Internationales des Poesie“ (Белгия).

Превежда предимно поезия от английски, гръцки, испански, немски, португалски, румънски, руски, френски, шведски и др. езици. В негов подбор и превод излизат „Надеждата на хората“ от А. Лундквист (1968), „Корени“ от П. Сегерс (1968), „Пазачът на стада“ от Ф. Песоа (1977), „Към моята планета“ от Ал. Боске (съвм. с Л. Станчев, 1977), „Синтаксис на мълниите“ от С. Д. Перс (съвм. с А. Манолов, 1979), „Справедливостта на живота“ от М. Луци (1983), „Непредсказано бъдеще“ от Р. Шар (1983), „Пространства“ от Ар. Оло (1984), „Амулети от миналото“ от Ф. Допликер (1989) , „Десетата муза. Фрагменти и стихотворения“ от Сафо (1994), „В очакване на варварите“ от К. Кавафис (1995), „Съвременни португалски поети“ (1995), „Лирика“ от Н. Жудис (1999), „Лирика“ от П. Тамен (1999), „Лирика“ от А. Рамуш Роза (1999), „Стихотворения и поеми“ от Ф. Песоа (2000), „Жена на прозореца“ от П. Тейшейра (2002). Участва с преводи в десетки антологии на чуждестранна поезия, в издания на руски и френски класици.

Мицков е поет, преводач и съставител, автор на стотици статии, предговори, портрети и есета за българи и чужди, най-вече западноевропейски писатели. Лириката му е интимно-изповедна; съчетава остротата на непосредствените сетивни възприятия с интроспекция и свръхсубективни, сюрреалистични усещания; сплита соматичното с психичното, търси метафизичното във физичното. Мотивите и образите са с широк обхват – природата, градската среда, интимизираните интериори, митологията и културната история, реалните и въображаемите пътешествия на лирическия аз. Поетичният му изказ се стреми към простота, непосредственост и комуникативност. Поетиката му се вписва в модерния постсимволистичен реализъм. Владее богат регистър за стихова и ритмична организация на поетичната творба.

За преводите си на ит. поезия е удостоен с международната награда Circe-Sabaudia.

Творби на Мицков са преведени на фр. ез.

Цветанка Атанасова (текст и библиография)