Димитър Динев

Динев, Димитър Иванов (Пловдив, 2.12.1968). Завършва немска езикова гимназия в Пазарджик (1987), започва да пише стихотворения още през ученическите си години, продължава и по време на военната си служба, създава дори пиеса. През 1990 емигрира в Австрия. Във Виена учи философия и руска филология, като финансира следването си с работа на най-различни места (понякога и на черно). Откакто постига литературен успех, живее във Виена като писател на свободна практика, пише на немски език, а от 2003 е австрийски гражданин. Създаването на литература на новия за чужденеца език Динев нарича „връхна точка на интеграция“.

Утвърждаването му като писател в австрийската културна среда не става лесно. Работейки други неща, за да се издържа, той започва да пише разкази, пиеси и филмови сценарии на немски език. Пробивът идва през 1999, когато негова модернизирана адаптация на „Троянките“ на Еврипид бива поставена в малък виенски театър. През 2001 Динев печели литературното състезание „Schreiben zwischen den Kulturen“ („Писане между културите“), в резултат на което през 2002 излиза дебютната му книга с разкази – „Die Inschrift“ („Надписът“). Още в нея се проявява характерното за стила му смесване на реалистични ситуации с изпълнени с въображение, понякога дори магичност елементи. Разказите му обхващат поне един човешки живот, понякога дори векове, и са разказани „с копчето за бързо превъртане“ (K. Cerny). От тази книга започва и характерното за Динев вписване в мигрантската тема, което е основна особеност и на по-нататъшното му творчество. Сборникът спечелва на автора няколко стипендии и награди, а литературните му четения пред публика му създават популярност и контакти в издателските среди. Първият му роман – „Engelszunge“ („Ангелски езици“, 2003), е приет изключително добре от критиката и от немскоезичните читатели и печели редица награди. Книгата става бестселър, многократно хвалени са както нейните сюжетни линии, така и своеобразният разказвачески талант на Динев. През 2005 излиза сборникът му с разкази „Ein Licht über dem Kopf“ (преведен на български език през 2008 под заглавието „Светлинка над главата“), който също има голям успех сред критиката.

Стилът на Динев е лаконичен и стегнат, отличава се с лекота и наративна естественост, която преодолява риска от потъване в сложни немски езикови конструкции, без обаче да побългарява изказа. Текстовете му оперират с „ключове на двойната езикова компетентност“, наситени са с фразеологизми, присъщи на немската културна традиция, с такива, присъщи на българската, както и с общи за българския и немския културен контекст (Л. Липчева-Пранджева). В прозата си Динев предпочита кратките форми (разказ, фейлетон, есе), което е видно и в по-обемните му произведения. Героите му често са неудачници, носители на културни сблъсъци, балкански емигранти на Запад в търсене на по-добър живот.

Димитър Динев е автор и на редица пиеси, поставяни в различни виенски театри, сред които „Haut und Himmel“ („Кожа и небе“, 2006), „Des Haus des Richters“ („Къщата на съдията“, 2007), „Eine heikle Sache, die Seele“ („Деликатно нещо е душата“, 2008). Те обаче не успяват да достигнат белетристичния му успех. През второто десетилетие на XXI век поставя и други свои пиеси, издава книгата с есета „Barmheizigkeit“ („Милосърдие“, 2010), съсценарист е и на филма „Spanien“ („Испания“, 2012), който е представен на фестивала „Берлинале“. Негови тестове са включени в редица чуждоезикови антологии.

Сред дългия списък с отличия и награди, на които Динев е носител, са: литературната награда на гр. Манхайм (2002), стипендия на гр. Виена (2003), наградата Адалберт фон Шамисо на фондацията „Робърт Бош“ (2005), Аскеер (2007), Гостуващ поет на Залцбургския фестивал (с Орхан Памук, 2008), стипендия Елиас Канети на гр. Виена (2013), стипендия Роберт Музил (2014–2017) и мн. др.

Негови текстове са преведени на англ., бълг., норв., рум., рус., тур., швед. и др. езици.

Калина Захова

Библиографията е изготвена от Северина Георгиева