Дора Габе

За пръв път Дора Габе публикува като ученичка в Шумен стихотворението „Пролет“ в сп. „Младина“ (1900). През 1905–1906 публикува стихотворни цикли в списанията „Мисъл“, „Демократически преглед“ и „Ново общество“. През 20-те и 30-те години различни нейни текстове излизат в списанията „Съвременна мисъл“, „Златорог“, „Полско-български преглед“, „Демократически преглед“, „Листопад“, „Добруджански преглед“, „Изкуство и критика“ и др., във вестниците „Слово“, Епоха“, „Вестник на жената“, „Свободна реч“, „Зора“, „Женски глас“, „Мисъл“, „Вестник на вестниците“, „Дневник“, „Заря“ и др. Сътрудничи на много детски периодични издания: „Светулка“, „Детска радост“, „Детски свят“, „Детски живот“, „Росица“, „Славейче“, „Весела дружина“, „Прозорче“ и др. След 1944 публикува в множество периодични издания, включително и за деца.

Първата стихосбирка на Дора Габе е „Теменуги“ (1908). Стиховете в нея са в духа на символизма, със специфичната му лексика: зефир, лазур, блянове, вечна тъга, бледа луна. Интерпретирани са темите за живота и смъртта, за любовната мъка и самотата в света. В поетиката на тази книга се чувства влиянието на Яворов и Б. Пенев. Втората ѝ лирическа книга, „Земен път“, е издадена двадесет години по-късно (1928) – период, разширил съществено тематичния кръгозор на поетесата. В стихосбирката се появяват екзистенциални и философски въпроси: аз и светът навън, мамещият като мираж хоризонт – важни теми и за по-нататъшното поетическо развитие на Дора Габе. Авторката започва да гравитира към една космогоничност на възприятията, до която ще стигне в зрялата си творческа възраст. Поемата „Лунатичка“ (1931) се разполага в двете амбивалентни чувства самота и надежда. След 1944 (в произведения като поемата „Вела“ и стихотворения от книгата „Неспокойно време“) поетесата се включва в отразяването на политико-икономическите промени в годините на народната власт. Последвалите „Почакай, слънце“, „Невидими очи“, „Сгъстена тишина“, „Глъбини“, „Светът е тайна“ са все поетически книги, които задълбочават философските търсения на Дора Габе, в тях мечтите и кризите се възприемат в диалектическа амалгама и като тайни на мирозданието.

Произведенията за деца на Дора Габе са част от класиката в детската ни литература. Като много други писатели тя се развива като творец за деца по настояване на Ран Босилек. Дебютът ѝ като детска писателка е в „Златна книга на нашите деца“ на Ал. Божинов през 1921. В книгата ѝ от 1954 „За малките“ (с рисунки на Мана Парпулова) природата и животните диалогизират с децата. Детето отстоява своето право да играе и се вписва в света на възрастните играейки, като постепенно разширява своя социален кръгозор. Книгата съдържа емблематични стихотворения на поетесата, с които израстват поколения деца. Следващата година се ражда един шедьовър в полиграфско и поетическо отношение – „От слон до мравка“ (1955), в който тандемът Дора Габе и Илия Бешков сътворява 37 неподражаеми кратки хумористични стихчета за животни. В „Какво вижда слънцето“ (1960) е отразен целият детски свят на порастване през смеха и лудориите. Поемите в „Слушането най-тежи“ (1962) съдържат изразената още в заглавието идея за креативността и спонтанността в детския свят. Дора Габе е автор и на залъгалки за по-малки деца. Поетичният ѝ свят за деца винаги изненадва с нестандартните образи и идеи, изпълнени с хумор, далеч от назиданието и дидактиката.

Дора Габе е автор и на романа за юноши „Мълчаливи герои“ (1931), където главен герой е Райчо Николов. Особено място в творчеството ѝ за деца заема белетристичната споменна книга „Някога“, определена от Владимир Василев като „малки психологически етюди в поетична форма“. В нея Дора Габе разкрива сложния свят на порастващото дете с неговите страхове и надежди, сетивата му за природата. Книгата е автобиографична и образите от семейството на писателката са обрисувани с много любов и проникновение.

През целия си живот Дора Габе се занимава активно с преводаческа дейност. Превежда от полски, чешки, руски, френски и гръцки творби на А. Мицкевич, М. Конопницка, С. Виспянски, К. Тетмайер, Ю. Словацки, В. Реймонт, Ян. Каспрович, Х. Сенкевич, В. Лидер, А. Дигасински, Л. Стаф, А. Слонимски, Ю. Тувим, К. Алберти, И. Волкер, Е. Флеч, В. Незвал, К. Чапек, Ж. Жиано, Я. Сайферт, А. Слуцки, В. Броневски, В. Имбер, С. Маршак, Е. Камберос, Р. Буми-Папа, М. Лундемис, Я. Рицос и мн. др. Превежда и съставя антологията „Полски поети“ (1921).

Дора Габе е удостоявана с множество награди и звания, сред които Народен деятел на културата (1962) и наградата Петко Рачов Славейков за литературното ѝ творчество, свързано с децата и българското училище (1979).

Нейни творби са преведени в Австрия, Аржентина, Великобритания, Виетнам, Германия, Гърция, Канада, Куба, Ливан, Перу, Полша, Румъния, Русия, Словакия, Украйна, Франция, Чехия.

Псевд.: Ранина, Богдан Харитов; подписва се и Дора Г., Дора Габе-Пенева.

Росица Чернокожева

Библиографията е изготвена от Диана Ралева (Книги от... и Книги за...)

и Велислава Маринова (Статии за...)