Д. Б. Митов

Митов, Димитър Борисов (Казанлък, 8.03.1898 – София, 30.06.1962). Роден в семейство на културен и просветен деец – баща му Борис Митов е автор на учебници и ръководства по биология и естествена история. Завършва гимназия в София (1918), и славянска филология в Софийския университет (1923). Специализира в Париж история на френската и западноевропейската литература и театър (1925). Сътрудник в Дирекция по печата при Министерството на външните работи (1920–1921). Библиотекар във Френския институт в София (1922–1929), същевременно преподава френска и западноевропейска литература в същия институт (1926–1941). През 1944 започва да преподава и история на театъра в Държавната театрална школа. Тук става професор по история на западноевропейска литература и ректор на Държавно висше театрално училище (1948–1951), от 1954 – ВИТИЗ „Кр. Сарафов“, в който също е ректор (1954–1961).

Членува в Комитета за защита на евреите, в управата на Българо-румънското дружество. Той председателства и секцията за изкуство при Българо-съветското дружество, а през 1946 е избран за член на Постоянното присъствие в Съюза на българо-съветските дружества. Член на комисията за писателски награди (1945–1946), на СБП.

Митов дебютира в сп. „Съвременна мисъл“ (1919) с рецензията „Към реализъм (Депутатът Стоянов, повест от Д. Шишманов)“. Сътрудничи със статии, рецензии, бележки по литературни, културни, обществени проблеми и по проблемите на изобразителното изкуство в сп. „Съвременна мисъл“, „Българска мисъл“, „Българска реч“, „Пролом“. Сътрудник на в. „Развигор“ от самото му начало, като през 1924 е и негов уредник и редактор.

Проявява активна редакторска дейност както в литературната периодика, така и на отделни издания и сборници. Основава и редактира седмичника „Литературен глас“ (1928–1944), редактор и на в. „Литературни новини“ (1927–1928), на изданията от библиотека „Бисери“ на изд. „Ив. Г. Игнатов и с-ве“ и „Вечни спътници“ на изд. „Хемус“ (1927–1931), популяризиращи постиженията на класическата и съвременната световна литература. Редактира сборниците „Изкуство и живот“ (1930), „Алманах Литературен глас“ (1931), „Духът на новия свят“ (1932), „В памет на Ал. Дзивгов“ (1937), „Сто години български театър“ (1956), както и събрани съчинения на А. Страшимиров (1929), Л. Стоянов (1948). От 1945 е редактор на сп. „Българо-съветска дружба“.

Митов е представител на реалистичните традиции в нашата литература. Макар да притежава силен естетически усет и вкус, той конципира възгледите си съобразно социалната значимост на изкуството. Противник на естетизма на „Златорог“, в своята литературно-критична дейност Митов обуславя социалната роля на творбата с нейната психологическа мотивираност. Това му позволява да възсъздава задълбочени и балансирани портрети на художествени творци, обвързани с творчеството им, но и прецизно да анализира и оценява отделните произведения. Пространните творчески интереси на Митов обуславят, от една страна, високата култура и богатата му осведоменост, а от друга, обхвата на актуализираната тема и способността му да навлиза в отделните детайли върху изпълнението на художествените замисли в различните изкуства – в текста, в постановката и в реализирането на творбите в изобразителното изкуство. Познанията върху европейската литературна история му позволяват да търси връзки между европейските литературни школи и българските художествени творци. Еднакво значими и оригинални са студиите на Митов както за български (П. П. Славейков, А. Страшимиров, Й. Йовков и др.), така и за европейски, главно френски (В. Юго, Р. Ролан и др.), писатели.

Още с дебютната си книга „Знамена“, съдържаща студии върху френската литература през ХІХ и ХХ в., Митов получава наградата „Академически палми“ на френското министерство на просветата, присъждана иначе на френски интелектуалци (1933). Като френски възпитаник Митов не само пише книги със студии върху френските и европейски литератури („Световни лица“, 5-томната „История на западноевропейската литература“), а превежда и редица класически и модерни автори – Ал. Дюма (баща и син), Ем. Зола, А. дьо Мюсе, М. Метерлинк, А. Рембо, А. Мороа, И. Немировска и др.

Псевд.: Деметриус, Любен Захариев, В. Стефанов, Д. М., М., Д. Ч-ски

Румен Шивачев (текст и библиография)