Елка Константинова

Константинова, Елка Георгиева (София, 25.05.1932). Дъщеря на литературния критик Георги Константинов. Завършва гимназия в София (1951) и българска филология в Софийския университет (1956). Работи като преподавател в Държавния библиотекарски институт (1966–1967), завежда литературния отдел във в. „Народна култура“ (1968), редактор в сп. „Септември“. Научен сътрудник в Института за литература към БАН от 1969. През 1968 защитава дисертация на тема „Георги Райчев. Живот и творчество“ и става кандидат на филологическите науки. От 1974 е доцент във Висшия педагогически институт в Шумен. От 1987 е доктор на филологическите науки, а от 1991 е професор в Института за литература при БАН. Лектор по българска литература в Ягелонския университет в Краков (1978–1983), където води курсове, свързани с българската проза между двете световни войни, за диаболизма, за творчеството на Йордан Йовков, за съвременна българска проза. Преподавател в НАТФИЗ, Депутат в VII ВНС (1991–1992). Министър на културата (1991–1992). Член на Международната асоциация по научна фантастика (от 1969). Участва в множество национални и международни научни форуми: Първи конгрес за научна фантастика, Будапеща (1969); Втори конгрес по българистика, София (1986) и др.

Публикува в чужди научни списания на полски, руски и френски език. За първи път печата през 1953 във в. „Литературен фронт“. Сътрудничи на в. „Литературен фронт“, сп. „Пламък“, „Септември“, „Литературна мисъл“ и др.

Елка Константинова се изявява като изследовател литературовед, чиито интереси са в посока към историята на българската литература на ХХ век, а също към славянските литератури (с превес към полската). Автор е на статии и студии за българския символизъм, за диаболизма след Първата световна война, за творчеството на Георги Райчев, Георги Караславов, Димитър Подвързачов и др. В първата си самостоятелна книга „Георги Райчев. Литературно-критически очерк“ (1970) Елка Константинова представя първото цялостно проучване на живота и творчеството на писателя. „Аналитично-психологическата“ същност на писателя Райчев се разглеждат паралелно с психологията на личността в неговото творчество. По аналогичен начин са написани и книгите ѝ за Георги Караславов (от 1977) и Камен Калчев (1974). В няколко книги, свързани с фантастиката, Константинова разглежда развитието на фантастичното от фолклора до съвременната научнофантастична художествена проза, разкрива специфичните му особености на фона на цялостния художествен процес, предлага концепция за фантастичното като художествено явление, проследява неговия генезис и разновидности. Изследванията ѝ върху българската фантастика са съществени за осмислянето, концептуализирането, историзирането на фантастичната прозата преди 1990 година.

Самостоятелен проблем в изследванията на Елка Константинова е и развитието на българския разказ – тя разглежда неговите особености през 60-те и 70-те години, отношенията документалност – художественост, съвременен разказ – мит, проблемите на жанра и героя, процесите на експериментиране при младите белетристи. Равностойни са заниманията ѝ с  литературна критика – тя участва в литературния живот с рецензии и статии както за отделни автори и произведения, така и по общи проблеми – за състоянието на съвременната българска проза, за българския исторически роман, за българската научна фантастика.

Участва като редактор в издаването на съчинения на български класици: Кирил Христов – „Съчинения“ (Т. 2, 4, 1966, 1967), Димчо Дебелянов „Съчинения“ (Т. 1, 2, 1968), съставя библиографията „Творческото дело на Антон Страшимиров. 1899-1937“ (1963, съвместно с Е. Цветанова) и др.

Редица нейни студенти и докторанти израстват като известни литературоведи – университетски преподаватели и учени.

Елена Борисова

Библиографията е изготвена от Северина Георгиева