Здравко Петров

Петров, Здравко Желев (Шумен, 13.06.1928 – София, 23.03.2000). Завършва гимназия в родния си град (1946). Следва право (1947–1949), завършва философия (1954) в Софийския университет. Редактор във в. „Народна младеж“ (1953–1056),  „Народна култура“ (1956–1957), в сп. „Септември“ (1957–1960). Аспирант в Академията за обществени науки при ЦК на КПСС (1960–1963) в Москва, където защитава дисертация на тема „Ленинизацията на марксическата критика през 30-те години“ (1963). Научен сътрудник (1963), старши научен сътрудник (II ст., 1967; I ст., 1980) в Института за литература при БАН. Завежда отдел „Критика“ в сп. „Пламък“ (1970–1972), член на редколегията и заместник главен редактор на в. „Литературен фронт“ (1973–1982).

Първата публикация на Здр. Петров е рецензията „Село Борово“ от Крум Велков“ в сп. „Литературен бюлетин“ (1947, № 2–3). Сътрудничи на литературния периодичен печат с отзиви и статии по въпроси на текущия литературен живот. Посвещава изследвания на поезията и на литературната критика от Възраждането до наши дни. Представител е на т.нар. артистична, импресионистична критика, която през 60-те години отхвърля вулгарния социологизъм и естетическата нормативност, присъщи на критическото мислене по времето на култовския период. В спор с тях Петров още в началото на десетилетието предлага да се преразгледа идейно-психологическата драма на Ас. Разцветников след конфликта в сп. „Нов път“ (лит.-крит. очерк „Асен Разцветников“) и създава поредица от есета и портрети на български и чуждестранни автори от различни епохи. Обширните му познания върху световната култура и изкуство му позволяват да навлиза в индивидуалния характер на писателя и в духа на културните епохи. Като литературовед, критик и изследовател на българската и европейската литература, Петров обхваща писатели от различни генерации и стилове. Освен че е редактор на отделни сборници с техни съчинения, той е автор и на пространни есеистични предговори, отличаващи се с проникновен аналитизъм и ерудиция – за Хайне, Балзак, Стендал, Уайлд. Приносни са портретите му на Хр. Ботев, П. К. Яворов, Г. Милев, Ел. Багряна, А. Каралийчев, Н. Фурнаджиев, Хр. Радевски, Ат. Далчев, Б. Райнов, Ив. Пейчев, Бл. Димитрова, Ив. Динков и др.

Жанровият диапазон в изследователското творчество на Здр. Петров е твърде широк – от есето, литературния портрет и студията до очерка, мемоара и пътеписа. В жанра на есето и литературния портрет най-изразително се проявяват специфичните особености на критическия му стил – спонтанно съпреживяване на литературната творба, импресивен изказ, богати асоциативни паралели, открито заявени субективни предпочитания към определени творци и книги („Срещи с големи и малки“, „Силуети на любими автори“, „Страници за поезията“, „Приказници“ и др.). Като литературен историк проследява развитието на литературнокритическите идеи („Критика и критици“), на съвременната поезия („Българската поезия през социалистическото тридесетилетие“, в „Очерци по история на българската литература сред Девети септември 1944 година“).

Литературнокритическият му подход откроява друга специфична особеност на импресионистично-критическата интерпретация – нейния относително несистемен, фрагментарен характер. Познавач и ценител на световната и националната художествена традиция, Петров е съставител на сб. „Българските есеисти между двете войни“ (1981), „Хайнрих Хайне“ (1981), сборника с есета „Оскар Уайлд. Критикът като художник“ (1982). Заедно с поета Ив. Динков съставят антологията „Поетична книга за Русия. Антология на творби от български автори“ (1972). Редактор е на „Съчинения“ на Д. Дебелянов (1970, 1982, съвм. с Е. Константинова), на „Избрани творби“ от Стендал (1982) и др.

През 1989 г. Здр. Петров е отличен с Наградата за критика на СБП.    

Негови статии са публикувани на рус. ез. в литературни периодични издания. 

Сабина Беляева, Румен Шивачев, Добромир Григоров

Библиографията е изготвена от Нелма Вълчева