Калина Малина

Калина Малина (псевдоним на Райна Иванова Радева-Митова) (София, 3.08.1898 – София, 4.01.1979). Родена е в София, но споделя, че като свой роден град чувства Нови пазар. Прогимназия завършва в Шумен, а гимназия – в София (1917). Учи славянска филология в Софийския университет (само един семестър поради липса на средства). През 1921 завършва новооткрития Висш педагогически институт в София като негова стипендиантка. Работи като учителка в Етрополе (1918) и в няколко прогимназии в София (1921–1935).

Всички дейности на Калина Малина са обвързани с педагогическа мисия: и учителстването ѝ преди войната, и съставянето на христоматии и учебни помагала (през 30-те години, съвместно със съпруга си Д. Б. Митов и Стефан Илчев, с Елисавета Багряна, с Трайко Симеонов), и журналистическата, и редакторската ѝ дейност в периодичния печат (в. „Литературен глас“, „Пътека“, „Въздържателче“ и мн. др.), и огромният ѝ брой литературни произведения.

Творчеството на Калина Малина е емблема на българската литература за деца и юноши. То обхваща десетки книги с изключително широк тематичен и жанров диапазон, от най-кратки стихотворни и игрови форми до повести и романи.

Първите си произведения публикува още като ученичка във вестниците „Пътека“ и „Въздържателче“, а първото ѝ детско стихотворение под псевдонима Калина Малина е „Без подслон“ в сп. „Светулка“ (1924).

През 1929 създава първия български роман за деца „Златно сърце“, а през 1933 излиза вторият ѝ роман – „Сирачета“, също със социална тематика, този път във време на война. И „Детето на затворника“ (1940), и романът за възрастни „Старшата сестра“ (1941), и изобщо всички романи на Калина Малина имат социална насоченост, която според собствените ѝ думи се дължи на преживяното от нея самата в детските ѝ години, на впечатленията ѝ от тежкия работнически живот, от бездушието и алчността на града. Бедността и борбата с трудната действителност са теми и в много от сборниците ѝ с разкази.

След 1944 Калина Малина пише редица творби с антифашистка тематика, като особено набляга на участието на деца и юноши в съпротивата, напр. сборника с разкази „Маретка на пост“ (1947), повестта „Колибарчето“ (1958) и др. Детският живот присъства в творчеството ѝ в множество аспекти: взаимоотношения, черти на характера, добри и лоши постъпки, труд, наука, игра, училищен живот, динамика и морал в организациите на чавдарчетата и пионерите. Повестта „Симовата чета“ (1948) се смята за начало на „пионерската тема“ в българската проза за деца и юноши. Други характерни за творчеството ѝ теми са обичта на детето към най-близките роднини, родолюбието, социалната отговорност. Макар да е писала и за възрастни (сборници с разкази, повест, роман), Калина Малина се утвърждава най-вече като автор на произведения за деца и юноши, а също и на поезия за най-малките деца от предучилищна възраст. Част от лирическите ѝ творби са построени върху ситуационен хумор, други залагат на игровото (гатанки, залъгалки), трети се опират на народното творчество (преразказани приказки, драматизации). Много от стихотворенията ѝ са използвани за текстове на детски песнички.

Превеждала е художествена литература от френски и руски език на автори като В. Юго, А. дьо Ноай, Ив. Бунин и др.

Носител е на голям брой литературни и културни награди, сред които ордените За гражданска заслуга; Кирил и Методий – I ст., Червено знаме на труда, Народна република България. Носител на званието Заслужил деятел на културата. На нейно име е учредена наградата Калина Малина, която СБП присъжда на всеки 3 години на утвърдени творци на детската литература.

Нейни творби са превеждани на рус., нем. и др. езици.

Други псевд.: Рюрих Победител, Леля Лазарина, Стрина Мина, Звънче

Калина Захова

Библиографията е изготвена от Северина Георгиева