Кирил Топалов

Топалов, Кирил Любомиров (София, 21.05.1943). Завършва гимназия в София (1961) и българска филология в Соф. унив. (1968). Специалист-филолог в Института за литература при БАН (1969–1970), редовен докторант по българска възрожденска литература, с научен ръководител акад. Петър Динеков (1970–1974). Защитава докторска дисертация на тема: „Проблеми на поетиката на възрожденската поезия“ (1976). Доцент по българска литература (1982) и професор (2002) в софийския университет, преподава българска литература и в НАТФИЗ, в Нов български университет и в Арт-колеж – София. Специализира във Варшавския университет (1977); новогръцка филология в Атинския университет (1978–1979) и в Солунския Аристотелев университет (1981). Преподава български език и цивилизация в университета в Екс-ан-Прованс, Франция (1992–1994), директор на Националната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий“ в София (1997–1998). Посланик на България в Гърция (1998–2002),  председател е на Управителния съвет на Института за евроатлантическа сигурност (2002–2005), на Фондация „Академия за балканска цивилизация“ (от 2003) и на Национална асоциация „Георги С. Раковски“ (от 2004), един от основателите и директор на Института за демокрация и стабилност в Югоизточна Европа (2004–2007), председател на Българската секция на Световното дружество „Приятели на Никос Казандзакис“ и член на Управителния съвет на Световното дружество в Женева (2004), член е на световната елинистична академия „Аркадия“, на международната научна академия „Козмас Етолос“, почетен член на Националния съюз на гръцките писатели и на Съюза на гръцките преводачи (от 1998)  , посланик на България във Ватикана и Малтийския орден (2013–2019)

Първата му публикация е стихотворението „Смъртта на войводата“ (в. „Народна младеж“, 1966, № 150). Свои творби, рецензии, критически и научни текстове публикува на страниците на вестниците: „Народна младеж“, „Литературен фронт“, „Народна култура“ и списанията: „Септември“, „Пламък“, „Литературна мисъл“.

Топалов е литературен историк, изследовател на Българското възраждане, белетрист, литературен критик, драматург и общественик. Автор е на многобройни научни изследвания – статии, студии, монографии и книги върху историята на българската литература и  върху проблематиката на българската и гръцката литература в контекста на културните отношенията на Балканите през XVIII – XIX в.: „Петко Р. Славейков“ (1979), „Григор Пърличев. Живот и дело“ (1982), „Проблеми на българската възрожденска литература“ (1983), „Възрожденци“ (Т. 1 – 1988, Т. 2 – 1990), „Раковски и Ригас в културно-историческите модели на Балканското възраждане“ (2003) и др. Своеобразно продължение на научните му интереси са серия романи, чиито сюжети са почерпени от Българското възраждане („Светогорският бунтар“ (1982), „Венценосецът“ (1993), „Петко Славейков“ (1990). В белетристичното си творчество – разкази, повести и романи – Топалов се обръща към съвременността. Ако  първият му  роман „Бягай… Обичам те“ (1976) е насочен предимно към младежка аудитория: първата любов, първите разочарования, то в следващите си творби: „Бъди благословена“ (1979) и „Не се сърди човече“ (1982), „Нерви“ (1989) и др. Топалов, през призмата на персоналните истории и драматични казуси на героите поставя остри социални проблеми, подминавани или премълчавани – за самотните майки, за  драмата на  изоставените деца, за отчуждението и  неусетното отдалечаване от стартовите представи на индивида за себе си и за своя живот. Като драматург Топалов се изявява още през 80-те години на ХХ в. и пиесите му („И есен идват щъркели“  (1977), „Притча за философа“ (1981),  „Вива академия“  (1983), „Нерви за любов“ (1984) и др. са оценени както от театроведи, така и от публиката.

Филмът по негов сценарий „Бъди благословена“, (1977) печели Първа награда „Златният Лачено“ за сценарий на Международния кинофестивал в Авелино, Италия (1979) и Специална награда за най-хуманен сценарий на Световния червенокръстки фестивал във Варна (1979). Член на Българския ПЕН-клуб.

Топалов превежда от гръцки: Ино Балта, Илияс Симопулос, Василис Василикос, Тасос Атанасиадис, Георги Кондогеоргис.

Топалов е носител на: орден Кирил и Методий Първа степен (1985), Златен медал на град Атина (2001), Златен кръст на Международната академия за елинистични изследвания „Козмас Етолос“ (2000), Голям кръст на Ордена на Феникса на Република Гърция (2002), Почетен знак на Атлантическата асоциация на Гърция (2002), Почетен знак на гр. Лариса, Гърция (2001), Почетен знак на Общогръцкия театрален фестивал в Орестия  (2005), Голямата награда за литература на Софийския университет (2018).

Негови творби са преведени на: рус., пол., словаш., итал., гр., хърв.

Маринели Димитрова

Библиографията е изготвена от Мила Тронкова