Леда Милева

Милева, Леда Гео (София, 5.02.1920 – София, 5.02.2013). Дъщеря на Гео Милев. Завършва Американския колеж в София (1938) и Института за детски учителки (1940), междувременно следва в Юридическия факултет на Софийския университет (1938–1941). От 1944 до 1951 ръководи детските предавания на Радио София; завежда редакция в изд. „Народна младеж“ (1951–1952); главен редактор (1953–1955) на сп. „Пионерска самодейност“; завеждаща редакция в изд. „Български писател“ (1956); главен редактор на сп. „Дружинка“ (1956–1960); главен редактор на Студията за анимационни филми (1956–1960), завеждаща Детската редакция в изд. „Български писател“ (1965–1966); заместник-директор (1966–1967) и директор (1967–1970) на Българската телевизия. Заместник-началник на отдел „Печат и културно сътрудничество“ на Министерството на външните работи; постоянен представител на България в ЮНЕСКО в Париж с ранг посланик (1972–1978). Заместник-председател и председател на Българския ПЕН-клуб (1960–1980); председател и член на Управителния съвет на СБП (1979–1989); главен редактор (1980–1990) на сп. „Панорама“. През 1984–1992 е член на Управителния съвет на Международния фонд за развитие на културата към ЮНЕСКО. Народен представител в VIII и IX Народно събрание и VII Велико Народно събрание.

Още на 9 години прави първите си стихотворни опити. През 1940 дебютира в сп. „Първи стъпки“, редактирано от леля ѝ Пенка Касабова, а след 9 септември 1944 става съредактор на списанието. През 1946 излиза сборникът ѝ с пиеси „Без кого не може“. Още тази първа книга доказва усета на Леда Милева за драматургично изграждане на композиция и образи. Чрез сполучливата структура на пиесите и умението да създава драматургични персонажи авторката провокира детското любопитство. На места дидактизмът преобладава. Публикуваната в сборника пиеса „Мръсното момиче“ е написана специално за откриването на Колективния куклен театър. В книгата са включени и песни от композиторите Александър Райчев и Петър Ступел. През същата година е публикувана и първата ѝ стихосбирка – „Зайо на разходка“. В нея все още доминира идеята за послушното дете, но чрез горските животни като персонажи се развива любознателността на детето. В тази книга е публикувано и емблематичното стихотворение „Зайченцето бяло“.

Леда Милева е сред най-значимите автори за деца в българската литература. Творчеството ѝ е насочено към читателите от всички детски възрасти, най-характерни за него са хуморът и веселите истории. Писателката притежава верен поглед, наблюдателност и тънък психологически усет за особеностите на различните детски възрасти. Развитието на детето и необходимостта му от опознаване на околния свят тя пресъздава в творбите си чрез игровото и забавното.

В „Работна мецана“ (1954) с много хумор и находчивост се осмиват характерни качества на главния персонаж. Леда Милева стъпва на фолклорната традиция – желаният ефект да се постига чрез иносказателността. Писателката умее да създава лаконичен слог, точен и верен изказ и да гледа света през очите на детето. Тя разгръща поетичния си талант в създаване и на по-дълги стихотворни форми – поемите „Черно фламинго“, „Чайката Белушка“. Стихотворенията от „Цветни приказки“ (1969) са доказателство за изобретателността на писателката в изграждане на нетрадиционни образи. Метафоричните обрати, опоетизираният и одухотворен свят на природата умело кореспондират с приказния свят, в който живее детето. В пиесите от сборника „Когато куклите не спят“ (1973) Леда Милева за пореден път доказва как един прастар приказен мотив може да бъде пресъздаден креативно и оригинално. Безспорно годините след 1944 оказват отражение върху сюжетите и героите в поетиката на писателката и тя плаща дан на тривиалните възторзи към партизаните и пионерите.

Леда Милева е автор на публицистични и литературнокритически статии. Предмет на публицистичната ѝ дейност са предимно въпросите на детската литература и изкуство. Участва в редактирането на съчиненията на Гео Милев. Заедно с Н. Попов съставя антологиите „Американски поети“ (1970), „Американски негърски поети“ (1975), „Нощен дъжд. Съвременна английска поезия“ (1980) и „Африкански гласове“ (1987). Съставител и редактор на сборници с индийски и английски народни приказки. Превежда множество произведения от руски, английски и френски езици.

Носител на орден Кирил и Методий, I степен (1959), званието Заслужил деятел на културата (1971), орден Стара планина, I степен (2006), националната награда Константин Константинов за цялостен принос в детското книгоиздаване (2008), записана е в почетния списък Ханс Кристиян Андерсен на Международния съвет по детската книга.

Творби на Леда Милева са преведени на англ., араб., белорус., грц., кит., нем., пол., рум., рус., срб., укр., унг., фр., чеш., яп. ез.

Росица Чернокожева

Библиографията е изготвена от Нелма Вълчева