Магда Петканова

Петканова, Магда Драгова (с. Стамово, дн. Цар Аспарух, Старозагорска обл., 16.08.1900 – София, 16.05.1970). Съпруга на Константин Петканов. Завършва Втора девическа гимназия в София. Следва математика в Софийския университет (1918–1921). Работи като статистик и проверител в Министерството на железниците, пощите и телеграфите (1927–1929), коректор в Държавната печатница (1929–1932). Активно подпомага македонското революционно движение. След 1946 е член на редколегия на сп. „Театър“ и на ръководството на секция „Драматургия“ при Съюза на българските писатели.

Първите си стихове отпечатва във в. „Неделно утро“ (1923), от 1925 активно сътрудничи на „Вестник на жената“, на чиито страници се утвърждава като поетеса. Дебютната ѝ стихосбирка „Македонски песни“ (1927), издадена от задруга „Хиперион“ с фамилията на първия ѝ съпруг – Минева. В ранната си поезия тя пречупва през оптиката на обичащата и очакващата жена, опазваща сакралността на семейния уют, революционно-романтичните жестове и социалния драматизъм. Темата за майчинството като дълг и отговорност, като тревожно изпитание и всеопрощаваща обич, преминава като червена нишка през цялото ѝ творчество. В късните стихове на Петканова оголената чувствителност, сантименталната обагреност на преживяването се трансформират в аналитично, философски вглъбено отношение към екзистенциалните и нравствено-етични въпроси. Постоянни теми в поетическия ѝ свят са сблъсъкът между илюзии и реалност, преходността на младостта и щастието, самотната зрелост, любовта като дълг и несбъднатите копнежи. Лирическата героиня на Петканова е драматично раздвоена между обременяващите задължения на бита и изплъзващите се възможности за духовна реализация, между порива на модерната жена да бъде свободна и независима личност и ограничителните норми на патриархалния дом. Поетичният ѝ изказ е силно повлиян от фолклора, затова някои нейни творби се възприемат и изпълняват като народни песни – „Ако зажалиш някой ден“, „Свещите запалих“, „Снощи те видели нашенци край село“ и др. Музиката към тях е написана от М. Големинов.

Петканова е автор и на драми в стихове. За сюжети на историческите си пиеси подбира най-често съдбоносни моменти от българската национална история. Използва документалната достоверност като основа за разгръщане на народопсихологически обобщения, на остри социално-политически конфликти. Действащите лица в драмите на Петканова са сложни, противоречиви личности, трагично обречени на своите идеали. „Една от нас“ е пиеса с типична за 50-те години любовно-производствена тематика, в която конфликтът е изкуствено предпоставен, а решението му – тривиално. Сценарист (със З. Жендов) на филма „Шибил“ (1968), автор на либретата на оперите „Ивайло“, „Левски“ („Водите прииждат“), „Към пропаст“, „Сеяч на дните, дето идват“.

Превежда произведения от пол., чеш. и сърбохърв. език.

Елка Трайкова

Библиографията е изготвена от Нина Зафирова