Наталия Андреева

Андреева Ношкова, Наталия (Бургас, 4.09.1955). Завършва Техникума по механотехника (1974) в Бургас. През 1983 се дипломира като машинен инженер в Техническия университет – София, а през 1990 – като журналист по културни проблеми в Софийския университет. От 1991 живее и работи в Германия.

Дебютира със стихотворението „Логика“ (сп. „Пламък“, 1986). Сътрудничи с поезия, проза и критика в сп. „Родна реч“,  „Пламък“, „Септември/Летописи“, „Отечество“, „Мост“, в. „Литературен фронт/форум“, „Пулс“, „Литературен вестник“, „Век 21“, алм. „Простори“, „Море“, „Зорница“, „Хоризонт“ и др. След като емигрира, продължава да издава в България, но нейни книги излизат и в Германия на немски език. Сътрудничи на германските литературни издания “das boot”, “Fantasia”, “Kurzgeschichten”, “Volksfest”, “Rabenflug”, “Maskenball”, “Die Brücke”, “Wortspiegel”, “Fliegende Literaturblätter” и др. Нейни творби са включвани в представителната годишна антология на немското стихотворение “Nationalbibliothek des deutschsprachigen Gedichtes: Ausgewählte Werke”. Публикува още в австрийското издание “LOG Zeitschrift für internationale Literatur” и в сп. „Хемус/Haemus“ (Унгария).

На границата на 80-те и 90-те години се включва в „Литературно-художествен кръг 39“. Съвместно с Радост Николаева издава „Литавра“, алманах за литературен авангард (1991), а по-късно в Германия – „Литеос/Liteos“, интернет издание за литература (1997–2017). Участва в издаването на годишния литературен алманах за фантастика и мистика „Светлик“ като негов редактор (Германия – България, 2009–2011). От 2018 поддържа сайта за „наука, култура и мистично познание“ „Ведра ранина“ (https://www.ranina.eu). Превежда от и на немски език поезия и проза.

Творчеството на Наталия Андреева е жанрово разнообразно – поезия, проза, критика, публицистика. В художествените ѝ текстове прозира екзистенциален и социален бунт срещу затвореността и определеността на човешкия живот, постоянно търсачество на скрития смисъл на битието, на метафизическите граници на живота и смъртта, на границите на самия човек и релативността на избора му. В поезията си от края на XX – началото на XXI в. Андреева пресъздава образи на големите духовни учители на човечеството, опитвайки се да осмисли човешките понятия чрез мерките на космическото. В творчеството ѝ се наблюдават модернистични и постмодернистични белези, преходът от едните към другите засяга образността и стилистиката – деперсонализация, антисантимент, отказ от метафората и др. Художествената ѝ проза може да се чете през призмата на фантастическото изображение, но тя по-скоро е опит за проникване в дълбините на духовните пространства и паметта на човека и човешката цивилизация и не е лишена от загадъчността на мистичното и окултното.

Андреева е носител на редица национални литературни награди: наградата за поезия на Националния студентски конкурс на Софийския университет (1980), първа награда за поезия на Националния литературен конкурс Цветан Зангов (1981), литературната награда Димчо Дебелянов за първа поетична книга (1983) и др.
Нейни творби са превеждани на англ., нем. и унг. ез.

Пенка Ватова

Библиографията е изготвена от Нина Зафирова