Павел Матев

Матев, Павел Христов (с. Оризово, Старозагорска обл., 06.12.1924 – София, 04.02.2006). Завършва гимназия в Чирпан (1938) и славянска филология в Софийския университет (1949). Работи в Комитета за наука, изкуство и култура (1949–1951), редактор в сценарийната комисия в Комитета за кинематография (1951–1956); заместник главен редактор на сп. „Пламък“ (1956–1958, 1964–1965), главен редактор на сп. „Септември“ (1964–1966). Председател на Комитета за изкуство и култура (1966–1975), завеждащ отдел „Изкуство и култура“ при ЦК на БКП (1975–1977), председател на Комитета за българите в чужбина (1978–1979). Секретар (1958–1962) и председател (1989–1990) на СБП. Депутат в три народни събрания между 1966 и 1981.

Първите му публикации са във в. „Литературен подем“ (Стара Загора) през 1946. Напълно в духа на ентусиазма на епохата, на новия хоризонт и пренареждането на ценностите, поезията на Матев в началото е изкована в колективния партиен идеал, апотеоза на падналите герои, патоса на борбата и опростените формули на лозунга. В различна степен следи от тази поетика са осезаеми в първите му стихосбирки – „В строя“ (1951), „Дълг“ (1955), „С вярата на хората“ (1959). Въпреки този колективистичен творчески ангажимент още в началото на 50-те години в поетиката на Матев се явява и интимизираща художественост, изповедност, елегичност, което е в тенденцията на творческите нагласи на поколението лирици, родени през 20-те, но утвърдили се през 50-те години (Ал. Геров, Д. Овадия, К. Цачев, И. Радоев, С. Пенчева, Д. Методиев, Г. Джагаров, Д. Жотев). В началото на 60-те години, в стихосбирките „Време, родина, любов“ (1962), „Родословие“ (1963), „Чайките почиват на вълните“ (1965), промените в лирическия почерк на Матев стават по-осезаеми, все по-ясно се оформят няколко тематични зони, които ще останат съществени и за последвалото му творчество. Водеща остава темата „родина“, в определен смисъл опонираща като „надценност“ на идеологемната партийна обвързаност, на бурите на ежедневието, на усещането за неустойчива преходност на живота („Родина“). Основна тема за Матев e самата поезия като мистично пространство на същинско познание, като „същност, знак и име / на хора, птици и неща“ („Предсказание“); тази „държава“ Поезия е пантеонът на живите и мъртвите поети, вселената, в която те общуват загадъчно и извън битието и времето („Поети“, „В тъмна нощ“, „На Димчо Дебелянов“). Структурно и тематично все повече се открояват реминисценцията, сантиментът, детството и паметта („Размисъл“, „Съд“, „Пролетта в паметта не умира…“). В стихосбирките на Матев „Неоскърбени светове“ (1969), „Натрупани мълчания“ (1973) и „Внезапни паузи“ (1976) погледът назад към миналото става все по-водещ, стихът му все повече търси да изрази метафизични интуиции, а интимността, темата за любовта между мъжа и жената става все по-доминантна – особено в „Натрупани мълчания“, почти изцяло посветена на нея. Поетиката на тишината, стихването, безмълвието става все по-съществена, в контраст на бойката изразителност от ранните стихосбирки на Матев, а изповедността се налага като основен лирически ракурс. Същевременно тревожността продължава да звучи като коректив, като белег за будност и ангажираност спрямо света. Природата (най-вече есенната) започва да изразява екзистенциалните усещания на Аза, чувствата на смисъл и преоценка на извървения път. Тези лирически нагласи остават активни в късните стихосбирки на Матев („Сърдечни затишия“, 1985), както и в голяма част от стихосбирките му, издадени посмъртно („В климата на времето“, 2006; „Скръбна земя“, 2009).

По текстове на Матев са създадени множество естрадни песни, сред които: „Синева“ (изп. Васил Найденов), „Отвори ми. Нося тишина...“ (изп. „Кукери“), „Ти сън ли си?“ и „Ела!“ (изп. Лили Иванова), „Любов – магическа реалност...“ (изп. Маргарита Хранова и група „Сигнал“), „Нощем“ (изп. Богдана Карадочева), „Вървя...“ (изп. Йорданка Христова) и мн. др. Превежда от руски език.

Носител на множество отличия: Народен деятел на културата; Димитровска награда; на литературните награди П. К. Яворов (1973), Димчо Дебелянов (1981), Пеньо Пенев (1998), Златен ланец (2001); на ордените Георги Димитров, Герой на социалистическия труд, Стара планина, I степен; и др.

Отделни творби и цели книги на Матев са превеждани на англ., грц., молд., нем., пол., рус., фр. чеш. и др. езици.

Николай Кирилов

Библиографията е изготвена от Северина Георгиева