Паулина Станчева

Станчева, Паулина (псевд. на Калиопа Костова Паласакева/Баласакова) (Бургас, 31.01.1907 – София, 12.07.1991). Завършва гимназия в родния си град. От 1942 живее в София. Редактор в сп. „Жената днес“ (1945–1950), редактор и началник на отдел в Българското национално радио (1951–1956).

Поетеса, писателка, журналистка с творчество за възрастни и за деца. Печата за първи път в ученическото списание „Копнежи“ (1926). Сътрудничи на „Вестник за жената“, в. „Бургаски фар“, „Литературен глас“, „Светлоструй“, „Морска заря“; на сп. „Българска мисъл“, „Гребец“ и др.

Дебютната книга на П. Станчева излиза пред 1934 под заглавие „Дни и нощи“. В първите ѝ стихотворни книги за възрастни творбите са с разнородна поетика – наблюдават се и символистични оттенъци, и опредметеност на поетическия образ. Сполука за авторката е образът на жената, дала обет да е вярна съпруга и майка. Втората ѝ стихосбирка за възрастни „Затишие“ (1937) издава все още неукрепналото ѝ перо като творец и поетическите ѝ търсения на най-автентичен свой глас.

След 9 септември 1944 Станчева събира своите разкази и очерци в книгата „Сезони на душата (1984), проследявайки съдбите на тези жени, с които се е срещала и за които е писала през годините. Образът на жената е пресъздаден през призмата на нейната женска съдба, подвиг и отдаденост.

През 30-те и 40-те години на ХХ век П. Станчева се изявява като автор на произведения за деца. До 1944 сътрудничи на детските списания „Детски свят“ и „Картинна галерия“. В първите си творби за деца след 9 септември 1944 тя плаща дан на стилистиката, свързана с идеологията на новия социалистически строй – като сюжет, образност, послания, поетика и изказ. Особено показателна е книгата ѝ „Новата Червена шапчица“ (1966), в която класическият сюжет метаморфозира дотам, че смелото момиченце залавя диверсант.

Романът ѝ с красноречивото заглавие „Сам между мама и татко“ (1986) въвежда читателя в трудните отношения на семейството през погледа на детето. В романа „Момчето с хубаво име“ (1989) писателката показва умението си да изгражда задълбочени психологически образи и да отразява откривателското любопитство в детството. Най-голямата ѝ сила е в точния детайл, който прави героите ѝ характерни.

В годините на социализма П. Станчева пише за деца и възрастни и е една от най-активните жени писателки с журналистическа насоченост.

Носителка е на литературната награда Петко Р. Славейков (1986) на Министерството на просветата. За 70-годишнината си (1977) е удостоена с орден Народна република България, II степен и със званието Почетен гражданин на Бургас (1977).

Нейни творби са преведени на груз., рус., унг. и др. ез.

Други псевд.: Авлига, Жената на Маякин Ст., Принцеса Ванна, Liberulino

Росица Чернокожева

Библиографията е изготвена от Мила Тронкова