Петър Анастасов

Анастасов, Петър Кирилов  (с. Марково, Пловдивска област, 27.10.1942). Завършва руска гимназия в София (1960) и българска филология в Софийския университет (1966). Работи  в пловдивските вестници „Отечествен глас“ и „Комсомолска искра“, където са и първите му публикации. Директор на издателство „Христо Г. Данов“, главен редактор на издателство „Христо Ботев“, директор на издателство „Български писател“.

Първата стихосбирка на Анастасов – „Зимна нежност“ (1968), задава лирическата тоналност на тишината и замълчаването, на белотата и снега като образ на битието въобще, но и на игривото, детско възприятие за света като снежна топка. Въпреки заглавието си обаче водещ в стихосбирката остава образът на дъжда – той присъства във всичките си измерения на хладина, жадност, меланхолия, отегчение, еднообразност. Следдъждовното време е същинското време в тези стихове. Българското е провидяно през пространството двор като антитеза на непрестанното бягство „от затвор в затвор“, а любовта колебливо се разполага както в идеализираното времепространство на детството („Сън“, „Дървената кула“), така и в чувствеността и емоционалния драматизъм на възрастния („Хубава и проклета си“). В „Площад на хълма“ (1977) Анастасов продължава да разработва тематичните територии на родното, интимното, уютното („Площад на хълма“, „Мирът“), на приятелството пропито с бохемска сърдечност („Приятели“), на любовта, видяна в нейната спокойна отдаденост, но и в нейната загадъчност („Една жена ще дойде“, „Любов“). Друга основна тематична ос са въпросите на времето и творчеството, мястото на твореца в преходността и възприятието му за нея („Ателие“, „Репетиция“, „Пясъчен часовник“), за творчеството като несамотно усамотение, интимна радост и волно безгрижие (поемата „Мелодии за щурец“).

Първите  пиеси на Анастасов – „Обещай ми светло минало“ (началото на 80-те) и от „От сняг помилвана душа“ (1985), типологично се вписват в т.нар. „драматургия на ежедневието“ (Др. Асенов, Кольо Георгиев, Г. Данаилов и др.), въпреки че по време на написването им жанрът започва да отмира. Най-общите черти на този тип драматически текстове е извеждането на нравствен казус в центъра на вниманието, като често протагонистът е етически максималист, а въпросите, които творбата трябва да активира, са тези за дълга, служебната отговорност, кариеризма, „връзкарството“, „човечността“ и пр. В подобен дух е и пиесата „Мутанти“ (2011; „Промяната“, 1989). От края на 80-те години характерна драматическа творба на Анастасов е камерно-интимната пиеса „Голям, колкото малка ябълка“ (1988), в която, наред с качествата на диалога, се  предлага ефектния драматически похват на обрата. Като поетика в много отношения тази творба е твърде различна от останалите пиеси на автора. Най-популярната пиеса на Анастасов – „Църква за вълци“ (1998), подобно на „Живите от мъртвата махала“ (2010), се опира на традиционния наратив на семейно-битовата драма (напр. „Боряна“ на Й. Йовков), извеждайки като основна тема разпада на семейството под натиска на личните материални ламтежи. По мотиви от пиесата е заснет и телевизионният сериал със същото заглавие (2004). По сценарии на Анастасов са заснети и телевизионните новели „Малка промяна в звездите“, „Командировка за спомен“, „Оттатък ставаш невидим“.

Носител на Наградата за поезия на СБП за стихосбирката „Както те обичам“ (1982), на Национална награда за поезия Пеньо Пенев (1986), на Орфеев венец за поезия на литературните празници „Пловдив чете“ (2010), на наградата Пловдив за цялостно творчество, на наградата Валери Петров на СБП (2020). Автор е на текста на химна на  Пловдив. Почетен гражданин на гр. Пловдив.

Превежда стихотворения от руски, английски, молдавски, сръбски и унгарски поети.

Произведения на Петър Анастасов са превеждани на рус., англ., нем., унг., тур., и др. ез.

Николай Кирилов

Библиографията е изготвена от Аделина Германова