Ран Босилек

Ран Босилек (псевд. на Генчо Станчев Негенцов) (Габрово, 26.09.1886 – София, 8.10.1958). Израснал в бедно многодетно семейство, Ран Босилек се запознава с устното народно творчество от дете чрез приказки, разказвани от майка му. Завършва Априловската гимназия в Габрово (1904), после учителства там (1904–1908). Следва славянска филология и право в Софийския университет (1908–1910), завършва право с докторат в Брюксел (1916). Известно време работи като адвокат, но интересът му към литературата надделява.

Ран Босилек е от малкото писатели, които се посвещават единствено на литературата за деца. Той е забележителен творец, редактор, преводач, издател, отдал повече от 50 години от живота си на децата и детската книга. Благодарение на дейността му на български език се появяват стотици произведения за деца от български и чужди автори, особено през т.нар. „златен период“ на детската литература (20-те и 30-те години на XX в.).

Първата му публикувана творба е стихотворението „На косичка“, излязло в сп. „Светулка“ през 1906. В „Светулка“ и „Картинна галерия за деца и юноши“ той публикува стихотворения от 1906 до 1914. За няколко години прекъсва заради следването си в Брюксел. През 1922 започва отново да публикува в сп. „Детска радост“ и вестничето „Врабче“. Главен редактор (1923–1947) на „Детска радост“ – второто по дълголетие детско списание след „Светулка“. Убедено може да се твърди, че в периода между двете световни войни „Детска радост“ е списанието на Ран Босилек. За продуктивността му говори фактът, че писателят сътрудничи и на „Картинна галерия за деца и юноши“, „Светулка“, „Врабче“, „Православно християнче“. За „Детска радост“ специално са писани и патиланските разкази (1923–1935), които се приемат с голям интерес. Популярни са и историите „Сестрите на Макс и Мориц“. Като писател, преводач, редактор и ръководител той посвещава на издателство „Хемус“ четвърт век (1923–1948). Умелата му политика да се съчетава публикуването на класически и маргинални автори утвърждава авторитета на издателството. Голямо значение Ран Босилек отдава на творческите срещи с децата. Писателят е пръв председател (1928) на Дружеството на детските писатели, впоследствие многократно преизбиран до 1944. Като такъв става инициатор на съставянето на първата детска антология („Огнище“, 1933) и основаването на в. „Детска книга“. В по-късните години писателят е заместник главен редактор (1953–1958) на сп. „Дружинка“.

Ран Босилек допринася много за привличането към детската литература на най-добрите български писатели, творили дотогава само за възрастни: Ангел Каралийчев, Калина Малина, Дора Габе, Елисавета Багряна, Лъчезар Станчев, Асен Разцветников, Георги Райчев, Константин Константинов, Светослав Минков. Основна грижа на Ран Босилек е естетично оформената книга за деца. Затова той привлича най-талантливите художници илюстратори по онова време: Ил. Бешков, Ал. Божинов, В. Лазаркевич, Б. Ангелушев, Георги Атанасов и др. Едва 6 години след създаването на първите филмчета за Мики Маус от Уолт Дисни Ран Босилек и В. Лазаркевич правят в „Детска радост“ (кн. 1–7, 1934–1935) цикълa „Гарван грачи на комин, Дългоушко лапа млин“, оформен като тонфилм.

Творчеството на Ран Босилек включва поезия, ритмична проза, приказки. Сюжетите му са оригинални и класически, взети от народното творчество. Стихотворенията му са посветени на родната къща, добрата баба, майката, животните, сезоните. „Родна стряха“ и „Я, кажи ми“ са христоматийни творби, а „Подсказани стихове“ е едно от малкото стихотворения в българската детска литература, в които се пресъздава образът на бащата, и то интелектуалец писател. Интересни са и стихотворенията му с приказен сюжет („Златната рибка“, „Приспивна приказка“). За поезията му е характерна динамиката и диалогичността, връзката с езика на фолклора. Ран Босилек е поет на радостта, смеха, песните като постоянни спътници на детството („Игра“, „Да играем“, „Радост“, „Три богатства“). Цялата му поезия е апология на детската игра.

През 30-те години на XX в. се наблюдава тенденция националното, родното да се разглежда в контекста на чуждото. Това рефлектира и върху търсенията на българските творци на приказки за деца – развива се интерес към фолклора на други народи. Така се раждат и множеството авторизирани и побългарени приказки на Ран Босилек. Неговите теоретични възгледи са обобщени в статията му „За народната приказка“, публикувана във в. „Литературен фронт“ (1958, бр. 16). Приказките му (сред най-известните от които са „Баба Меца“, „Косе Босе“, „Кума Лиса“, „Неродена мома“, „Весели народни приказки“, „Момче и вятър“ и др.) се отличават със стегната фабула и изчистен слог, за да се открои поуката. При побългаряването на чуждите приказки писателят се стреми те да са с лексиката на славянската традиция. Характерно за авторските приказки на Ран Босилек (сб. „Дяволчето с бялата опашка“, „Куку и Мяу“, „Смехотворци“) е доминирането на хумора. Основани на фолклорната традиция, те коренно променят жанра на приказката.

Патиланските разкази в римувана и ритмувана проза са нов етап в развитието на белетристиката за деца. Те са самостойни разкази, които не са обединени фабулно. В творчеството на Ран Босилек се съдържа цялата философия на детството, с присъщите за детето креативност и спонтанност.

Ран Босилек е един от най-добрите български преводачи на световната литературна класика за деца. Издава множество книжки с приказки от норвежки, руски, индийски, шведски, японски произход. Превежда или побългарява приказки на Х. К. Андерсен, Братя Грим, Ш. Перо, творби на В. Буш, М. Твен, А. С. Пушкин, А. П. Чехов, Омир.

През 1932 книгата „Неродена мома“ с преразказани приказки от Ран Босилек и илюстрации на Георги Атанасов на издателство „Хемус“ печели престижната награда Шумейкър на Втората международна изложба на книгата в Брюксел.

Творби на Ран Босилек са преведени на рус., пол., чеш., англ., фр., тур., араб. езици.

Росица Чернокожева

Библиографията е изготвена от Нина Зафирова