Севда Севан

Севда, Севда (псевд. на Франсухи Кеворк Бахчеджян) (Нова Загора, 6.11.1945 – София,16.05.2009). Семейството ѝ се установява в България – след турския геноцид над арменците през 1915. Завършва българска филология в Софийския университет през 1974. През 1972–1978 е редактор в сп. „Младеж“, след което преминава на свободна писателска практика. Временно управляващ първото посолство на Армения в България (1994–1999), извънреден и пълномощен посланик на Армения у нас (1999–2005).

Севда Севан дебютира с поезия – стихосбирката „Камък върху камък“ (1974). Но известността си дължи на своя първи роман – „Родосто, Родосто“ (1982), първи от трилогията, която съставлява с последвалите романи „Някъде на Балканите“ (1987) и Дер Зор“ (1993), посветени на съдбата на арменските преселници в края на ХІХ и началото на ХХ век. Автор е още на пътеписите „Това е мой дълг“ (1987) и на книгата за деца „Приказки за Нил, Паган и Бияйна“ (2005). Романите ѝ съчетават документални факти от трагичната съдба на арменския народ с психологизма на художествената интерпретация. Чрез синтез между историческа достоверност и увлекателна фабула, между емоционално съпреживяване на миналото и документална обективност се постига не само динамично интригуващо сюжетно действие, но се внушава доверие в истинността на оценките и анализа на причините, довели до геноцида срещу арменците в началото на ХХ в. Белетристиката ѝ разчупва класическата представа за историческа проза с многопластово разгръщане на епическо повествование, наситено с битови детайли и психологически драматизъм. Ярка метафоричност, колоритни сравнения, изразна експресивност и библейски и митологични асоциации определят характерния стил на прозата ѝ. Романите  „Родосто, Родосто...“ и „Някъде на Балканите“ са преведени на арменски език (1990).

Пътеписите на Севан, характеризиращи се с погледа на аналитичния и критичен наблюдател, създават не само достоверна социално-политическа представа за различните географски места – те очертават ярки визуални картини, наситени с културноисторически сюжети, градски пейзажи и колоритни образи на техните обитатели.

Любопитството към света като непозната, но примамлива територия, изпълнена със загадки и приключения, трудните избори, пред които животът изправя детето – това са част от универсалните екзистенциални проблеми, които писателката поставя в своите произведения за деца. Те са забавни, интригуващи, носят познание и любопитна информация, но без груба дидактичност и натрапливи поуки.

Носител на орден Стара планина, І степен (2005), на националната награда Константин Константинов (2006), националната награда за детска литература Петя Караколева (2006) за книгата „Нил, Паган и Бияйна“.

Нейни творби са преведени на англ., арм., рус. и фр. ез.

Елка Трайкова

Библиографията е изготвена от Нина Зафирова