Славчо Красински
Кратка информация | |
---|---|
Име | Славчо Генков Кръстев |
Псевдоним | Славчо Красински |
Роден | гр. Монтана |
Починал | гр. Враца |
Жанрове | драми, лирика, пиеси, поеми, приказки, разкази, стихотворения, фейлетони |
Издания | Златорог, Наковалня, Ведрина, Новис, Слово, Млада България, Хоро, Младежка дума |
Направления и кръгове | Кръгът около сп. „Новис“, Социалистически реализъм |
Красински, Славчо (псевдоним на Славчо Генков Кръстев) (Фердинанд, дн. Монтана, 15.12.1906 – Враца, 22.03.1984)[1]. Началното си образование получава в родния си град, а гимназия завършва в София през 1926. По време на Септемврийското въстание (1923) е арестуван и измъчван в Бойчиновци. Често изкарва прехраната си като физически работник. Отначало публикува в пролетарския печат – в списанията „Наковалня“, „Хоро“, „Новис“, във вестниците „Ведрина“, „Младежка дума“ и др. От 1930 сътрудничи на сп. „Златорог“. Това бележи началото на идейния и естетическия прелом на Красински, който води до оттласкването му от лявата идеология. Завежда отдела „Детска литература“ в Министерството на народната просвета (1937–1940). Драматург в театрите в Пловдив (1940–1944), Бургас и Шумен (1951–1952). През 1944–1945 е арестуван и въдворяван в различни концлагери в България.
За пръв път публикува стихове през 1926 в сп. „Наковалня“. Негов литературен кръстник е пролетарският поет Д. Полянов. Лириката на Красински дава нова трактовка на темите за селото и природата в българската поезия. Тя внася нежен пантеизъм и носталгия по патриархалния уют на селото като контрапункт на градската бездуховност. Стиховете му са диалогични, със свежа, пластична и изразителна художествена образност. В тях се съчетават елементи на символистичната поетика (открива се влиянието на Н. Лилиев) и руския имажинизъм (в лицето на С. Есенин). В ранните му произведения, създадени под влиянието на левите идеи, социалната проблематика е интерпретирана подчертано лирично. Дебютната стихосбирка на Красински – „Вистрел“, се вписва в традициите на септемврийската литература, но не акцентира върху конкретиката на бунта и погрома, а предлага една универсална, метафорично-асоциативна визия за революционната романтика и трагизъм.
Най-пълната изява на поетическия талант на Красински е стихосбирката му „Зелени облаци“, в която преоткрива стойностите на българския патриархален бит. Цялата атмосфера в нея е почерпена от идилията на родното село. Авторът открива прелестта на природата и селския труд в обикновените неща, във всекидневното, битовото, дори баналното, които пресъздава с оригинални и запомнящи се образи. Със „Зелени облаци“ Красински утвърждава своя мек пастелен натюрел и се налага като виден представител на имажинистката тенденция в българската поезия. В късните стихове на поета все по-отчетливо проникват екзистенциалните и философски въпроси за преходността на всичко земно, за любовта и самотата, живота и смъртта.
През 30-те години Красински публикува във вестниците „Млада България“ и „Слово“ десетки политически фейлетони, в които окарикатурява българските комунисти и разобличава сталинската деспотична система. Те предизвикват силен отпор в левичарските издания.
Произведенията му за деца и юноши са забавни и увлекателни; с шеговити и остроумни истории авторът ненатрапчиво внушава своите поуки. А пиесите му се играят с успех по театрите в цялата страна, въпреки че драмата му в стихове „Чутна Яна“, поставена на сцената на „Трудов фронт“, е свалена и забранена по идеологически причини. Превел е от руски език пиесата „Лес“ от Ал. Островски (1973).
Стихове на Красински са преведени на нем. и укр. ез.
Андрей Ташев, Цвета Трифонова
Библиографията е изготвена от Андрей Ташев
[1] В различните източници и справочни издания името, датата и годината на раждане на Славчо Красински варират. Тук представяме данните от акта му за раждане, публикувани в статията на Стефан П. Стефанов „Край на мистификациите около писателя Славчо Красински“ (2010).
Книги от Славчо Красински
Заглавие | Жанрове | Година |
---|---|---|
Вистрел | стихове | 1929 |
Пролетен гост | стихотворения | 1932 |
Крачулан и Караман | поеми | 1935 (1962) |
Момичето с райския глас | разкази | 1936 |
Една къща в гората | разкази | 1937 |
Веселата къща | приказки | 1938 |
Зелени облаци | лирика | 1938 (1941) |
Крилатата свиня | поеми | 1938 |
Под небесната стряха | стихотворения | 1938 |
Животът на трима ученици | романи | 1939 |
Клешо и Пешо | приказки | 1939 |
Чучулига | стихове за деца | 1939 |
Божа птица | стихове за деца | 1940 |
Призори : Драма в 3 д. в стихове | драми | 1940 |
Лъжлив Тилилейко | разкази | 1941 |
Пропаднали революционери | разкази | 1941 (1996) |
Юнак Клюнчо | приказки | 1941 |
Верният другар | разкази | 1942 |
Късметът на Ижо | 1942 | |
Приключения в гората | разкази | 1942 |
Защо Манго не царува | 1943 | |
Момче с перушина | 1943 | |
Мързелив Кльопчо | 1943 | |
Червените маймуни | 1943 | |
Юнак над юнаците | приказки | 1944 |
Огненият меч : Драмат. поема в стихове | 1956 | |
Фиданките цъфтят : Пиеса в стихове в 5 карт. | пиеси | 1956 |
Чутна Яна : Драмат. поема | 1957 (1958, 1976) | |
Бели нощи : Драмат. поема | 1960 | |
Избрана лирика | лирика | 1963 (1970 (със заглавие Лирика)) |
Пиле песнопойче : Стихове за деца и юноши | стихове за деца | 1965 |
Пътища човешки : Пиеса в 2 ч. : Репертоар за колективите на художествена самодейност / С режисьорски бел. на Георги Асенов. | пиеси | 1968 |
Стъпки в снега | приказки | 1969 |
В двора на детството | стихотворения | 1973 |
Лирика ; Пиеси ; Избрани произведения | лирика, пиеси | 1979 |
Дъх на детелина | стихотворения | 1980 |
Лирика | лирика | 1981 |
Чудни случки с чуден Дима | поеми | 1984 |
В утрината, щом запеят | 1999 |