София Несторова

София Несторова; Дата: 2014; Държател: София Несторова, личен архив
Кратка информация
Име София Ангелова Несторова
Родена
гр. Казанлък
Починала
гр. Пловдив
Жанровестихотворения
ИзданияРодна реч

Несторова, София Ангелова (Казанлък, 6.10.1955 – Пловдив, 18.05.2020). Завършва гимназия в Пловдив и славянска филология в Софийския университет, специалност чешки език и литература (1978). Работи като специалист „Културна дейност“ в Управление „Старинен Пловдив“ (1978–1996). Основател и ръководител на Галерия „Стръмна“ в Стария град (1996–2003), редактор в издателска къща „Жанет 45“ (2002–2020).

Първата ѝ публикация е в сп. „Родна реч“ (1972, № 2) (стихотворенията „Вече ви попитах, птици…“ и „Вратата с панти разкривени“) под името Соня Несторова. Стихотворението „Вече ви попитах, птици…“ получава наградата на сп. „Родна реч“ за поезия за първото полугодие на 1972. Първите публикации с името София Несторова са стихотворения във в. „Студентска трибуна“ през 1974: „Тези мои големи и смешни крила…“ (№ 39, 18 юни) и „Любов“ (№ 4, 22 окт.).

София Несторова започва да пише поезия още в ученическите си години, оттогава са и първите ѝ публикации в сп. „Родна реч“. Тя е поет с характер, което силно се отразява върху нейната пестелива поезия. В стиховете ѝ има много хъс, горчивина, обич и философско вглъбяване. Нейните нощни монолози поразяват с мъдростта си, в тях има и магия, и натежали от любов и трагизъм душевни състояния. Тези стихове са изведени от подсъзнанието или от нерадостното ежедневие, в което поезията е единственото утешение. В стиховете си С. Несторова се обръща към предците – непосредствени и далечни, прави заклинания, мери своето поведение с мерките на общочовешкото и не допуска компромиси. Зад женската ѝ кротост, в която няма примирение, прозира упорство, зад огорчението от сивотата на ежедневието и човешките измени – отдаденост на духовността и красотата. Последната ѝ стихосбирка „Сърдечен арест“ (2020) излиза посмъртно.

Превежда и редактира от чешки и руски. Член е на Дружество на преводачите в Пловдив. Не членува в никой от писателските съюзи.

София Несторова е носител на Националната награда за поезия Димчо Дебелянов (1983) за стихосбирката „Целувам камъка“ и на Националната награда за поезия Иван Николов (1995, първо присъждане на учредената през 1994 награда) за стихосбирката „Озонова наркоза“.

Лириката ѝ е превеждана на чеш., унг., тур., исп., пол. и нем. ез. Нейни творби са включени в български и чуждестранни поетически антологии.

 

Светла Кьосева

 

Библиографията е изготвена от Аделина Германова

Книги от София Несторова

ЗаглавиеЖанровеГодина
Целувам камъка : Стихотворениястихотворения1983
Озонова наркоза : [Стихотворения] стихотворения1994
Избрах : Стихотворениястихотворения2005
Сърдечен арест : Стихотворения стихотворения2020