Станка Пенчева

Пенчева, Станка Михайлова (Сливен, 9.07.1929 – София, 27.05.2014). Завършва гимназия в Сливен (1947) и руска филология в Софийския университет (1951). Работи като редактор в Българското национално радио (1951–1955), издателство „Народна младеж“ (1955–1956), сп. „Септември“ (1959–1975) и „Отечество“ (1975–1986). Кореспондент е на в. „Народна култура“ в Русе (1956–1958).

Дебютира със стихове във в. „Литературен фронт“ (1947). Авторка е на стихотворения, очерци, мемоари, есета, фрагменти и повести за деца.

Творчеството на С. Пенчева разкрива живота в неговата пълнота. Ранната ѝ лирика внушава усещането за градеж и удовлетвореност от съзидателния колективен труд. Следите от декларативност са туширани от искреността и откритостта на лирическия Аз. Впечатляват съкровено-изповедните творби, открояващи жената – еманципирана, свободна, влизаща в традиционно мъжки роли, но запазила женската си нежност, разкриваща вълненията на майчинството. Стихът е стегнат, лаконичен, стигащ до афористичен изказ, яснота на мисълта, сила на внушенията.

В следващите ѝ стихосбирки успоредно с усета за пълноценно изживяване на живота се прокрадват и песимистични нотки, разочарования, размисли за сърцето, в което се натрупват белезите от горчивини, за необходимостта от повече чистота и откритост.

Лирическият разказ за новата роля на жената продължава, но все повече се обогатява тематично и носи белезите на мъдростта, по-видимо е самовглеждането, впечатляват анализите, плод на изминатия път, на преживяното. Творбите ѝ говорят за умението да се устоява на трудностите („Кладенец на птиците“, 1960). Стиховете ѝ разкриват изпитанията на съвременната жена, в чието ежедневие времето не достига, която обича дома си, но и своята работата, наслаждава се на възможността да пътува, да открива нови пространства и емоционални предизвикателства. Новаторски моменти има в осмислянето на отношенията майка – дъщеря.

През 60-те и 70-те години в поезията на С. Пенчева централна тема е любовта. Творбите ѝ проследяват вълненията на жената от раждането на любовното чувство до раздялата с мъжа („Вселена“, 1964), деликатно проникват в женската душевност, разкриват широкия емоционален диапазон на любовните преживяния. Впечатляват стиховете, осмислящи живота през очите на жената, през призмата на нейната съдба, както и размислите за диалектиката в човешките отношения. На особена почит в поезията на С. Пенчева е достойнството и усилията на личността да го опази, въпреки екзистенциалните изпитания.

С течение на годините лириката ѝ все по-отчетливо поставя акцент върху специфичната симбиоза между дълбоко изживените чувства и размислите за живота. Те се насищат със символни послания – образите на ябълковото дърво, на корените, на ябълковата градина, птицата, небето, водата, огънят. Открояват се спомените за детството, образите на майката, дъщерята, старите жени. В творчеството на поетесата е пресъздаден не толкова урбанизираният пейзаж, колкото природата, сред която човек стига до свои екзистенциални глъбини.

Жената в поезията на Ст. Пенчева се стреми да остави след себе си следа, вижда смисъла на дните в съзидателния труд, в необходимостта човек да бъде нужен някому, в стремежа да дари, да помогне, да сътвори. Темата се обвързва с мотива за творчеството, с желанието на поетесата да пише така, че да „овъглява“ белия лист. Ненакърненото ѝ обществено чувство пулсира в редица творби, включително и в такива с антивоенни мотиви.

В края на живота ѝ излизат автобиографичните книги „Дървото на живота“ и „Тук съм“ (в два тома), които с впечатляващата образност и глъбина на анализите и прозренията се нареждат сред върховите постижения на българската мемоаристика.

С. Пенчева е носител на следните награди: орден Кирил и Методий, І степен (1974); Награда за поезия на Съюза на българските писатели (1970, 2002); награда Добри Чинтулов (1996); награда П. К. Яворов (2000); наградата Златен ланец за поезия (2003); награда за поезия Иван Николов (2007). От 2007 в Стралджа се провежда национален литературен конкурс Станка Пенчева.

Нейни творби са преведени на англ., араб., белар., груз., исп., латв., порт., пол., рус., рум., словаш., сръб., тур., укр., фр., хинди, швед. и др. ез.

                                                                         Людмила Хр. Малинова

Библиографията е изготвена от Нелма Вълчева