Цанко Церковски

Церковски, Цанко (псевд. на Цанко Генов Бакалов) (Бяла черква, В. Търн. обл. 28.10.1969 – София, 2.05.1926). Завършва местното училище (1888), след което учи в Търново,  Пловдив, в педагогическото училище в  Казанлък, чийто директор тогава е д-р Кръстьо Кръстев и в Силистра. Учителства няколко месеца в село Бей бунар (дн. Средище), Силистренско (1892), след което е учител в с. Полски Тръмбеш (1892–1894), Мусина (1894–1896) и търновското село Батак (1896–1897). По време на престоя си в с. Мусина започва активно да развива обществена и просветителска дейност. Заедно с  Георги Недялков издават „Евтина библиотека“, библиотека „Младеж“, „Селски вестник“.  Между 1897 и 1990 живее в родното си село, занимава се със земеделие, но и с редакторска, издателска и журналистическа дейност. По негова инициатива на 27.05.1899 се организира събор, „първото събрание на селяните“, в с. Мусина, на който се решава да се свика конгрес на политическото земеделско движение. В „Селски вестник“ е публикувано „Възвание към българските земеделци“. Церковски, който през 1898 става член на Българската работническа социалдемократическа партия, е един от основателите и водачите  на Българския земеделски народен съюз (1899). Редактира „Селска пробуда“ (1903–1905), в. „Земеделско знаме“, сп. „Земеделска мисъл“. Той е народен представител (1901, 1908–1911,  1911–1913, 1914–1919, 1919–1920, 1920–1923). Като представител на БЗНС се включва в коалиционното правителство на Александър Малинов (1918), участва в правителствата на Теодор Теодоров (1918–1919) и Александър Стамболийски (1919–1923). След деветоюнския преврат (1923) е арестуван и изпратен в затвора, освободен е на 05. 01.1925, в  деня на атентата в „Света Неделя“, на 16.04.1925 отново е арестуван, и е освободен на 21.03.1926 след оправдателна присъда.

Церковски е поет, белетрист, журналист, автор на детска литература. Първото му отпечатано произведение е в социалистическото  сп. „Ден“, стихотворението „Молепсаний“ (1891), с посвещение на Георги Бакалов. Тази творба се включва в масива от текстове, които лежат в основата на формиращата се пролетарска литература.

 Социалният патос, пристрастията към народничеството и социалистическите идеи от края на XIX в. бележат  текстовете му от периода. Церковски сътрудничи на: списанията „Детска почивка“, „Ден“, „Съвременна младеж“, „Българска сбирка“, „Мисъл“, „Светлина“, „Ново време“, „Звезда“, „Просвета“, „Наш живот“, „Селска пробуда“, на вестниците „Работнишки другар“, „Съвременен преглед“, „Летописи“, „Работнически вестник“, „Общо дело“. Първата му стихосбирка, включва младежките му, ученически стихотворения, „Няколко Цанкови стихотворения“ (1892). Следващата, „Печални часове“ продължава идеологическите мотиви на „Молепсаний“. Тя е посрещната критично.  Няколко години по-късно излизат от печат „Полски песни“ (1905), част от циклите, които изграждат книгата са публикувани преди това в периодиката. В тях Церковски съумява да съчетае фолклор и модерност и това се отбелязва от критиката в авторитетни издания като „Мисъл“ и „Българска сбирка“.  Част от текстовете са свързани с темата за любовта в различни интерпретации („Момини тъги“, „Делийски песни“, „Бекярски песни“ и др.) и някои критици ги определят като еротични.

Церковски е автор и на разкази,  Първата му прозаична книга „Снимки и приумици“ (1901),  предизвиква възторжен отзив на Константин Величков в сп. „Летописи“. Писателят прави опити и в жанра на романа – в затвора пише „Из гънките на сърцето“, който е публикуван след смъртта му под редакцията на Антон Страшимиров. Романът тематизира проблема за отчуждението, през разказа за семейния живот на столичен чиновник. Автор е и на две пиеси „Луди млади“ и „Под старото небе“  и творчество за деца – „Детска раздумка“ (1905), „Росни капки“ (1912). Негови са текстовете на популярни български детски песни като „Прела баба“ и „Зеленчуци който не яде“ (с композитор Михаил Кочев).

Други псевд.: Белочерковски, Ибришим Ефенди, Калина Малина, Саръджизмели, Мемедаа, Селяк, Пран Гого, Хайдут Сидер, Цанко Ц., Цанко, Ц. Ц.

Маринели Димитрова

Библиографията е изготвена от Мила Тронкова