Ясен Антов

Антов, Ясен Петров (София, 14.03.1929 – София, 9.10.2009). Завършва гимназия в София (1946) и право в Софийския университет (1952). Работи във в. „Народна младеж“ (1949–1951) и „Народен спорт“ (1953–1959); един от основателите на в. „Ехо“, на който е завеждащ редактор (1959–1961) и главен редактор (1990–1995); зам. главен редактор на в. „Стършел“ (1961–1976; 1980–1990), главен редактор на в. „Поглед (1976–1980). Водещ на предаването „Гъливер“ по RFI (Радио Франс Ентернасионал), на авторското предаване „Накъдето ми видят очите“ и автор в предаванията „Дискобиблиотека“, „Дядовата ръкавичка“ и „Заедно след полунощ“ по програма „Христо Ботев“ на Българското национално радио. Заместник-председател на Международната асоциацията на журналистите и писателите по туризма (FIJEТ). Като един от учредителите (1956) и дългогодишен председател на българската секция (ABUJEТ), Ясен Антов пътешества из Хималаите, Алпите, пустинята Гоби, Северния полярен кръг, Африка, Азия, посещава почти всички държави в Европа.

Страстен почитател на българската природа, той активно е ангажиран с различни каузи за нейното опазване, участва в експедиции за проучване на малко познати пещери, подводни кухини и скални образования.

С публицистични материали сътрудничи на периодичния печат от 1949. Публикува разкази и фейлетони във в. „Стършел“, „Антени“, „Поглед“, „Народна култура“, „Литературен фронт“ и др. Автор е на хумористични разкази, повести, фейлетони, пътеписи.

Книгите на Я. Антов „С лодка по Дунава“ (1972); „Накъдето ми видят очите“ (1975); „С чадър и пижама през Хималаите“ (1993); „Приключенията на един пешеходец“ (2004) и др. събират натрупаното във и чрез пътешествията познание и сладкодумните разкази за него. Те дават богата информация за бита, обичаите, природата на местата, които авторът посещава; в сюжетите им са вплетени интригуващи исторически и актуални социално-политически коментари. Следвайки неговите многопосочни пътувания, читателят с лекота преодолява географски и културни граници, открива екзотични места и непознати природни явления, намира духовни убежища в забравени места на родовата памет. В увлекателно разказаните истории се срещат мъдростта на древни обичаи и хумористичното разколебаване на традиционни митологеми; мултикултурните предизвикателства на съвременната цивилизация и ежедневните битови ритуали на изолирани племена и общности.

Ясен Антов разколебава наложената от социалистическия реализъм представа за пътеписа като периферен жанр, разчупва тесните рамки, в които той е затворен, и създава свой оригинален стил. В книгите му не доминират личността и оценките на автора – той остроумно пародира своите много и различни роли на пътешественик, пестеливо описва живописните природни картини и иронично обговаря възможните патетичните жестове на възхищение. Интелектуалните послания на неговите пътеписи провокират въображението, обогатяват с познание от срещите с интересни личности, предизвикват размисъл и съпреживяване от докосването до различни човешки съдби. Емоционалната и духовна приобщеност, която тези текстове създават у няколко поколения читатели, предпоставя избора на „Накъдето ми видят очите“ за Пътепис на столетието (2000) в национален конкурс, посветен на 150 години от рождението на Иван Вазов.

Със своите хумористични новели и разкази Я. Антов създава ярка смехова традиция в българската литература. Положени в широк художествен диапазон – от хумористичните битови истории до острата социална сетивност на сатирата, те създават забавен или гротесков образ на своето време. Неговите разкази парадоксално преобръщат тривиални сюжети, поемат отговорността да равнопоставят философията на елитарното и естетиката на масовата култура. Авторът е снизходителен към смешните екзистенциални жестове на „обикновения“ човек, иронизира псевдоинтелектуалната претенциозност на поведението и разговорите, използва неочаквани игрословици, изваждайки езика от зоните на клишетата и шаблона, които времето налага.

Текстовете на Я. Антов често се разгръщат около автобиографичен мотив – фикционален или достоверен, който свързва пародийните импровизации, стилистичните игри и многопосочните сюжетни линии. Прозата му е експлицитно реторическа, търсеща чрез обръщения, въпроси и коментари активен диалог с читателя.

В последната си книга писателят пречупва спомените за изминатия житейски път през книгите, хората и местата, които са оставили трайни следи в паметта. „Приключения с книги“ (2010) синтезира неговите най-важни творчески послания. Едно от тях е: „Ако искаш да направиш добро, хвани дете за ръка и го заведи в книжарница“.

Ясен Антов е Заслужил деятел на културата (1979); носител на Национална награда за литература Чудомир (1978; 1984; 2002); на Годишна награда на Съюза на българските журналисти за цялостен принос (2002); Голямата награда Осмата муза от фестивала за телевизионни и радио програми (2003); наградата за литература на в. „Труд“ Златен ланец (2005); удостоен е с ордена Св. св. Кирил и Методий, І степен (1999).

Негови произведения са включени в антологии у нас и в чужбина. Негови разкази и фейлетони са преведени на англ, исп., нем., пол., рум., рус., тур., унг., фр. и чеш. ез.

                                                          Елка Трайкова

Библиографията е изготвена от Аделина Германова